Днес в „Икеа“ от време на време може да се открият симпатични ръчно тъкани образци за по 3–4 хиляди лева, в известна степен доближаващи се до идеята на традиционните карабахски килими. Карабахският килим е кръвен роднина на североизточния персийски килим и късносредновековните традиции на древната Шуша, културната столица на Карабах. Запазил е характерните и лесно различимите за споменатата част на Иран ъгловати орнаменти, като ги е развил в самостоятелен, отделен език.

Килимите наистина говорят. Разказват историята си чрез линиите и рисунките. Старите килими съдър-жат митове и разкази, увековечени в приличащи си на пръв поглед знаци.

„Князът на карабахския килим“ дори в недобро състояние днес спокойно надминава 15 хиляди американски долара, а в перфектно достига до 50 хиляди на търг. Килимът е единственият предмет, носещ осезаема частица от душата на стария Карабах и хората му. Гали ме мисълта, че така добре разпознаваемите шарки са създадени благодарение на преките ми предци и когато виждам карабахски килими било в професионални каталози, било на търгове в интернет, ми става някак... топло. Всеки един от тях е можело да бъде (и нищо чудно да е бил) изтъкан от някоя леля на някоя друга моя прабаба. Всеки един от тях е можело да бъде (и нищо чудно да е бил) донесен в Западна Европа от търговския род на моя дядо, векове наред пренасящ скъпоценни камъни и килими между Изтока и Запада по Пътя на коприната.    

Бабуля се премести при майка ми след моето раждане, зарязвайки почти родния си град, за да се посвети на възпитанието ми. Книги, книги и книги, разкази за роднини и за войната, премълчавани истини и тежки, мълчаливи погледи, препрочитане на стари писма и скатавани дреболии „за всеки случай“, изваждани в правилния момент, малки тайни истории от активните й години в „службите“, безценните спомени за дядо и неговото семейство. Бих желал да й благодаря подобаващо, но някак се осъзнах прекалено късно.

Забела Джалаловна днес навършва 100. Няма я тук от 20 години. Почти никой вече не я помни. Почти всички облагодетелствани от нейното присъствие, почти всички врагове и приятели са напуснали този свят, всеки в своя далечен край на света. Странно е как богатото „днес“ постоянно се трансформира в безцветното и безформеното „вчера“. Всичко с времето се слива в едно и изчезва и само цветовете на стария килим не помръкват, защото преди 200 години нещата са се правили за вечни времена.