Съпругът на заслужилата артистка Йорданка Христова бил изключително ревнив, но не настоявал тя да спре да пее. Продължила да го прави, докато забременяла. А то не станало лесно – Данчето признава, че била махала две бебета от Георги, имала работа, не й било до деца.

Била решила: забременявам, раждам, после отивам в Русия. Обаче като не се получило, както го планирала, променила програмата. И – готово! Затова съветва всички жени, които се опитват да имат деца, да не се фиксират прекалено върху тази идея. Според Данчето се забременява тогава, когато не се стремиш към това на всяка цена. Тя си представяла не едно, а две-три деца в семейството си. Но късно се омъжила и след раждането на сина си не бързала да продължи.

Случило се обаче да забременее отново, когато той бил едва на осем месеца. Да не прекрати бременността голяма роля изиграла сестра й – припомнила й, че желанието й било да има две и повече деца, а като така и така е заченала второ, защо пък да не си го роди и да го изгледа едновременно с първото. Така само година и пет месеца след Гришата на бял свят се появила Ивана. Данчето е щастлива, че е послушала сестра си за нещо толкова важно. Важно колкото пеенето. Двете й бебета били големи – Гриша бил почти 4,5 килограма, а се родил естествено. Ивана – 3,800.

Останала вкъщи да ги отглежда и до 18-годишнината им почти никъде не е ходила. През всичките им ваканции, по празниците и в събота и неделя не е работила. Само през 1986 година пътувала в Русия за два месеца, а преди това – 1981-82 г. за две-три седмици уж, но останала за два месеца в Ливан. Мъжът й също дошъл там. Както и в Москва, където завел и децата. Иначе поемала телевизионни ангажименти, занимавала се със синдикална дейност. Опитвала се да разбере защо, след като са удържали от хонорарите на хората на изкуството по 30%, те нямат нормални, а някои дори и никакви пенсии.

Внуци не се очертават на хоризонта. Синът й Григор има вече втора сериозна връзка, но без резултат под формата на наследници, само пътуват. Ивана е още по-голяма скитница. „Може би чакат да ми мине юбилейният концерт, за да ме направят баба – казва Данчето. – Но и аз не искам, не ги натискам, то е Божа работа. Не им досаждам с въпроси. Досега съм им благодарна, че нямам, защото ако имах, нямаше да пътувам. Аз много обичам деца и щях да се занимавам само с бебетата. Турнето ми започва догодина – малко из Европа, вече съм в преговори с Щатите и Канада. Има запитвания за Берлин, Виена, Испания и Лондон. Сега зимата може би ще скоча до Мексико и до Хавана. Но така, само за душата и за малко тен, че много избелях.“  

аз съм сила и нежност

След десети ноември 1989 г. Данчето била заклеймена от колегите си, защото не отишла да се снима с тях в подкрепа на демокрацията пред „Св. Александър Невски“. Не го направила, тъй като синът й се казва Григор Стоичков, а свекърът й е един много достоен човек, който не заслужавал да бъде обиден по този начин. Данчето винаги е била демократ по убеждения, никога не е била партиен член, въпреки че са й предлагали. Никъде другаде, освен в техните среди, не усещала да е по някакъв начин привилегирована от това, че е снаха на виден комунистически деятел. Почивали със семейството и децата в Евксиноград през лятото, но не безплатно.

Данчето даже твърди, че никой друг не плащал такива сметки, каквито плащала тя. Да, раждала е децата си в Правителствена болница, хранела се в стола на хотел „Рила“. И това са известни привилегии, но си е плащала всичко. Дори и апартаментът на ул. Жолио Кюри – с две спални, ателие за мъжа й и кабинет за нея, е безумно скъп. За времето си 52 хиляди лева, колкото платили на БОДК, били космическа сума. През 1981 година можели да се купят десет по-малки апартамента за тези пари.

Подаръци не е получавала. А когато свекър й имал проблеми, дори и разведена със сина му, Йорданка Христова му помагала. Грижила се за него като за роден баща, така го усещала от първия ден, в който му станала снаха. Определя го като много добър човек, трудолюбив и честен.

„Не беше играч, не беше купонджия. Беше човек на дълга. Докато беше зам.-председател на Министерския съвет, имаше осем кръвоизлива от язва. Натоварваше се прекомерно. Беше много отговорен. Ако е трябвало да започне работа в осем, в седем и половина той беше вече в Министерския съвет. Отговаряше за най-тежките отрасли – строителство и транспорт. При построяването на НДК, след като няколко години се мотаят и никой нищо не прави, той реализира проекта в сроковете, в които се изискваше. Поиска от Тодор Живков пълни права да избира строителите и след като го построи, той да назначи екипа по поддържането и експлоатацията му. В НДК в 6 сутринта и в 12 в полунощ имаше летучки. Само дето не спеше там с каската. Изключително отговорен и отдаден човек. Свидетел съм на всичко това, в съботите и неделите, когато се събирахме цялото семейство, за това се говореше.“  

След 1990 година съпругът на Йорданка Христова Георги започнал да се държи необяснимо зле с децата, и особено с Гришата. Известно време Данчето стискала зъби, давайки си сметка колко зле се чувства мъжът й, чиито многобройни приятели се отдръпнали. Отчитала, че напрежението в семейството е голямо след промените. Особено по време на процеса срещу Григор Стоичков, когато Георги придружавал баща си. Това обаче не оправдавало строгото и несправедливо лошо отношение към собствения му син, станало една от причините Данчето да сложи точка на семейството. Никога не си позволила пред децата да го упрекне, щадяла авторитета му. Но усещала, че е близо до точката на кипене и предпочела да се разделят. Георги се преместил при родителите си, оставяйки жена си и децата в семейния апартамент. Развели се през 1993. Нямало смисъл да поддържат официалния си съюз, в който имало вече и нетърпимост, и непростимост.

Останала сама, Данчето действала като във военно време – записвала детски песнички, пеела в БИАД, за да не потъне. Спомня си, че в годините на купонната система, пътувайки до Кърджали да пее с оркестъра към местния театър, помолила организатора да й намери ориз. Плащала си, разбира се, но се връщала с пълен багажник, тъй като трябвало да помага и на родителите си, и на сестра си, и на своето семейство. Предлагали й да пее на митинги на политически партии, не приела нито една оферта. „Не мога да рекламирам нещо, за което не мога да гарантирам“ бил отговорът на Йорданка Христова и на предложенията да прави реклами. „Не мога да си дам името и на политически играчи, каквито се навъдиха със стотици“.