животът е Куба(в)

Данчето много пътувала – по една не много точна равносметка е направила 64 концертни турнета и изяви в 43 държави, между които Русия, Канада, Куба, Никарагуа, Белгия, Франция, Швейцария, Германия, скандинавските страни, Чехия, Унгария, Гърция, Кипър, Египет, Сирия, Ливан, Алжир, Испания... През 1970 година с Християн Платов пътувала в Египет, където правела половинчасово шоу в нощен клуб.

Репертоарът й бил интернационален – пеела и на гръцки, и на арабски, и на испански, и на италиански, и на френски, и на английски. Много се харесвала песента на Морис Аладжем „Янтра“, питали я какво означава тази дума. Наричали я Урдуни и в Египет няма нито една Йорданка, както в Куба. Но пък била една от първите европейски певици, направила страхотно впечатление. Въпреки това още с първото си гостуване в Куба оставила там част от сърцето и душата си. Данчето казва, че в предишен живот най-вероятно е била латина, дали испанка или друга.

„Със сигурност съм била и гъркиня, и арабка, и рускиня, и ирландка. От тези езици, които говоря, използвам думи, които никога не съм учила. Непрекъснато имам дежа вю, когато пътувам по света. С кръвта си усещам испанската музика. Също и арабската. А като чуя бузуки, се побърквам.“

Преди да отиде за първи път в Куба пеела на италиански, който сама си учела с Primo libro d’italiano. При второто си посещение вече се опитвала да говори на испански. Много й помагал Димитър Йосифов, превеждал й текстовете. Тя го удивила със способността си да научава бързо и лесно цели фрази. И до ден днешен, чувайки дори и само една дума, например на италиански, може да изпее цялата фраза. През 1967 г. я поканили на първия фестивал във Варадеро. През 1968 и 1969 била в Куба с Емил Димитров, а през 1970 – пак на фестивала във Варадеро.

Казва, че там добила самочувствие и как няма, когато по средата на песента ставали на крака да я аплодират, а в пресата излизали изключително ласкави отзиви за концертите й. „В Куба още през 60-те години са гостували страшно много големи звезди, включително Енрико Карузо, прочутият италиански тенор – спомня си сега Данчето. – Културният им живот винаги е бил много отворен, със световни звезди от всички жанрове. Куба винаги е била много светска държава.“ За последен път пътувала дотам през март тази година. Сега я намерила много по-чиста, с нови китайски автобуси и много нови коли, сред които новите „Лада“. Туристите са се увеличили многократно.

„Но пак има ембарго, наложено от Тръмп, не е като по времето на Обама, когато дори бирата по едно време беше свършила. Кубинците са свикнали на лишения, казва Данчето, те винаги са ядели по-малко месо. Но това е за добро – по-здрави са. Ядат си техните стоки, които не са така отровени, като тези на европейския пазар. Може да не са им много вкусни доматите, но са торени с естествена тор, както и бананите, и рибата от морето. Като идват американски кубинци, те се отличават драстично от кореняците – със свръхтегло, изглеждат болнави. Местните се хранят както аз помня в моето детство – месо по празниците, много плодове и всякакви зеленчуци. Музика продължава да има много. Там просто живеят за момента, без да планират.“