През 2001 г. само на 53 години умира арх. Георги Стоичков. За него Данчето винаги е казвала „мъжа ми“, въпреки че са разведени. Поддържала е чудесни отношения и с него, и със семейството му, помагала му с каквото може, изпратила го достойно. Малко след това певицата губи и майка си. „Страхотно тежко го преживях! Вдигнах кръвно, получавах сърцебиене... Няма ден да не си спомня за нея и да не си поплача...“

и ако отмина, пак след мен ще има музика

По време на концерта на Йорданка Христова в НДК на мултимедията се появява образът й отпреди – една малко меланхолична млада жена, развяваща дълги черни коси, сигурно мнозина си я спомнят такава. Веднъж една непозната й споделила, че дълго вървяла след нея по Раковска, за да се наслаждава на преливащите цветове на косата й. Отрязала я на няколко етапа. Първо сама през 1972 г. преди рецитал на „Златният Орфей“. След това – преди да се омъжи през 1976. Сасон. Като забременяла със сина си, вече пак била с дълга коса, отгледана за две години. После пак ту си я пускала, ту я подстригвала. Сменяла и цвета й. Но нищо друго във външността си не е променяла.

„Не че нямам нужда, но ще се променя. Който се е пипнал, вече не е същият. Обичам да жестикулирам, като се смея, си отварям цялата уста. Всички зъби ми се виждат. Смея се с много глас и интензивно ръкомахане. Това си е характер.“
Казват, че на 40 всяка жена има лицето, което заслужава. На 75 Йорданка Христова е заслужила да е дори по-красива, отколкото в младостта си. Смее се, споменавайки думите на Вили Казасян, че според него тя се е разхубавила, остарявайки. А истината е освен в гените, и в дисциплината, и в духовния гръбнак, който я държи изправена. „Следвам вече 15 години източна философия на един гуру Свами Сатянанда Сарасвати. Вегетарианка съм, занимавам се с йога практики от 2003 под ръководството на Ани Павлова и сама. Но не съм крайна, все пак водя още и светски живот. Не мога да отида някъде и да не пия чаша вино. Имам устойчиви навици – в Горна баня имаме една група, дето играем карти всяка седмица. Правим турнири, празници. Имам си в айпада судоку, вече съм много напреднала в решаването. Чета, обичам. Сега съм с биографията на Христо Стоичков, която, между другото, е изключително забавна. Искам да си купя и книгата на Бербатов, обичам го това момче. Както и биографични книги. Която излезе, веднага си я купувам. Моята още не съм я написала, макар че събрах много материал. Обещала съм трилогия. Много от хората, които ще споменавам, ги няма вече. Като започнат разни журналисти да пляскат „дива“ за разни попфолк певици. Абе какви диви са те! Райна Кабаиванска е дива. Велика жена, толкова я обичам.“

Дива е и Данчето. Която минава през живота с лека стъпка. С песен и смях. И която знае кога да напусне масата. Както напуснала голямата си любов Християн Платов. Както се разделила с Георги Стоичков. Както днес постепенно се разделя с вярната си публика – с благодарност за това, което е дала и получила, и с много, много любов!