Невъзвращенец

Тя така и не успява да се запознае с Бродски, а синът му Андрей е в хладни отношения с него. Младите години на Басманов напомнят тези на Йосиф: той расте без баща, сменя шест училища и работи какво ли не – шофьор на тролей, спасител, пожарникар... Когато е на 22, заминава при поета в Америка и двамата влизат в конфликт. След месец Бродски изпраща сина си обратно в Русия с думите: „Ще ти изпращам редовно пари“. В личния си живот Андрей също не сполучва – и той напуска първата си жена и трите им деца, а след това става баща още веднъж.

Колкото до Йосиф Бродски, той никога повече не стъпва в родината си с обяснението: „Човек не се връща по местата, където е преживял любов“. Често казва, че в чужда страна можеш да живееш само ако я обичаш силно. „Особено обичах две неща: американската поезия и духа на законите. Моето поколение, групата хора, с които бях близък като млад, всички бяхме индивидуалисти и САЩ бяха наш идеал. Така че когато някои от нас попаднахме в Щатите, се почувствахме сякаш сме се озовали вкъщи: станахме по-американци от местните“.

Зад океана Бродски става много популярен, но никога не забогатява. Дори Нобеловата награда получава точно в тази година (1987 г.), когато нейната парична стойност е рекордно ниска – 340 000 долара. Освен това плаща върху сумата огромен данък в САЩ според току-що приет закон, тъй като дотогава лауреатите се освобождавали от данъци. Лев Лосев разказва любопитен епизод за това как Бродски научил, че е станал носител на Нобелова награда. Той обядвал в китайски ресторант в Лондон с известния автор на шпионски романи Джон льо Каре, когато му съобщили, че къщата, където бил отседнал, била обсадена от репортери. Първата му реакция била да прегърне силно „по руски“ Льо Каре и да му се оплаче, че му предстои година, която ще пропилее в разговори с журналистите.

Нобеловата премия си остава и единственото му богатство, което дори не стига за жилище в Ню Йорк, когато се жени за Соцани. В последните пет години от живота си той разчита на професорската заплата и хонорарите от публикациите. Знае, че е много болен, но не спира да работи и предава целия си архив до 1972 г. на Руската национална библиотека. Малко преди смъртта си оставя указание достъпът до личните му записки да се закрие за 50 години, докато литературното му наследство е отворено за изследване.