Йосиф Бродски и Мария Соцани - последната любов на поета

На поетите не им трябват брюнетки с остри черти. Нужна им е мекотата, податливостта на блондинките, върху която да проектират самите себе си

Таня Борисова 10 януари 2019

 

В една пролетна вечер на 1962 г. Бродски за първи път среща две години по-голямата от него Марина Басманова. Марина е момиче от сой, с немска и холандска кръв. Дядо й, академик Георгий Ланг, бил прочут лекар терапевт, а родителите й са известни художници. Когато Басманова се отбивала в Ермитажа, за да разглежда платната на великите майстори, много от посетителите мъже неволно се обръщали след нея. Висока и стройна, с открито чело, с дълги тъмнокестеняви коси и изумрудени очи, тя сякаш била излязла от ренесансова картина.

С Бродски се влюбват от пръв поглед. Веднага стават неразделни, той й чете стиховете си и високо цени мнението на любимата си. На свой ред тя непрекъснато му говори за живопис, води го по изложби. Отстрани изглежда, че се допълват прекрасно. Йосиф е страстен, шегаджия и решителен, Марина – спокойна, срамежлива и разсъдлива. Талантливият бунтар я боготвори.

Нито родителите на Бродски, нито тези на момичето обаче приемат тяхната връзка, а и Басманова не иска да се омъжва. Влюбените се карат жестоко и след всяка раздяла поетът изпада в дълбоки депресии и заплашва със самоубийство. Властите вече го преследват с обвинение в паразитизъм и в края на 1964 г. приятелите му уреждат престой в психиатрия край Москва, за да го спасят от по-големи неприятности. На тръгване Ося, както го наричат близките, моли Бобишев да се грижи за Марина. В изпълнение на желанието му Дмитрий води художничката във вилата на свои познати и в крайна сметка прекарва нощта с нея. А на сутринта кой знае защо тя пали завесите в стаята им и буди всички с виковете си: „Вижте колко красиво горят!“ Разбира се, цялата компания научава за предателството на Бобишев, но той се оправдава, че Басманова сама му се е предложила. „Не се смятам за обвързана с Йосиф, а какво си мисли той, си е негов проблем“ – отсича Марина.

Когато при изписването си от болницата научава за изневярата, Бродски рухва и хваща първия влак за Ленинград. След години ще си спомни: „Беше ми все едно дали ще ме обесят или не. И цялата история със съда след това – струваше ми се глупост в сравнение със случилото се с Марина.“

« предишна страница следваща страница »
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР