Йосиф Бродски и Мария Соцани - последната любов на поета

На поетите не им трябват брюнетки с остри черти. Нужна им е мекотата, податливостта на блондинките, върху която да проектират самите себе си

Таня Борисова 10 January 2019

На поетите не им трябват брюнетки с остри черти. Нужна им е мекотата, податливостта на блондинките, върху която да проектират самите себе си.

Това пише в своя статия един от най-емблематичните руски поети на XX век Йосиф Бродски, който заради дисидентския си ореол придобива огромна популярност и зад граница. Със своя рус ангел той прекарва най-щастливите (и последни) пет години от живота си. Когато среща Мария Соцани, вече е минал през какво ли не – от затвори и психиатрични клиники, през изгнание и тежки заболявания, та чак до работата като професор в най-престижните американски университети и Нобеловата награда. Той, който учи едва до осми клас. Не по-малко го белязват и двете разтърсващи връзки, от които в родината му остават две негови деца.

Срещата

Близките на Йосиф и Мария си спомнят, че те били коренно различни – той много рязък и конкретен, докато в нея се усещала някаква неопределеност. Явно точно това го накарало да се влюби в 30 години по-младата от него италианка. Другата причина била изключителната й красота, която дължала на своята майка рускиня, наследничка на рода Пушкини. Заради този произход Соцани изучава история на руската литература и посещава лекция на Бродски в Сорбоната през януари 1990 г. По това време Йосиф вече се е примирил, че ще остане сам до края на дните си: „Писано ми е да си отида ерген. Писателят е самотен пътешественик“. Но любознателната студентка и съдбата са му приготвили друго. След като се връща в Италия, където баща й работи в компанията „Пирели“, Мария започва да засипва поета с писма. Кореспонденцията им бързо прераства в нещо повече, защото още през лятото се събират в Швеция, а на 1 септември сключват брак в Стокхолм. Всички от обкръжението на Йосиф са потресени от светкавично развилите се събития, но се убеждават, че за първи път приятелят им е безусловно щастлив. У Мария той е открил тих пристан, отношението му към нея е много нежно, почти бащинско.

През 1993 г. семейството се увеличава с дъщеря Анна и въпреки че с Бродски си общуват на английски, Мария държи малката да учи бащиния си език, за да чете стиховете му в оригинал. Самата Соцани владее свободно английски, френски, италиански и руски, а освен това е много музикална. Когато Бродски за първи път я води със себе си на фестивал на поезията в Лондон, всички са впечатлени от хубостта й. И то при положение че по нея няма и грам козметика. Освен това доста прилича на първата голяма любов на Йосиф – брюнетката Марина Басманова. Музата вече е друга, но инициалите си остават същите: М.Б.

Изневярата

Емиграцията спасява Бродски от вечното преследване на съветския режим. Животът му е тежък още от раждането. Първия си дъх той поема на 24 май 1940 г. в Ленинград (днешен Санкт Петербург), където израства по време на блокадата и следвоенната бедност в еврейско семейство. Счетоводителката Мария Волперт и фотографът Александър Бродски са с буржоазен произход, знаят чужди езици, но старателно крият това. Йосиф се появява късно и е единствено дете. През 1942 г. майката и синът са натоварени на транспортен самолет под непрестанен обстрел и са евакуирани. Момчето расте без баща, тъй като Александър заминава на война като фотокореспондент и се връща чак през 1948 г. След това тримата обитават различни комуналки, като едно ъгълче в стаята им задължително e отделено за лаборатория на бащата.

Йосиф се развива физически рано и бързо (както, уви, бързо започва да старее след 40-те). Това го кара да се чувства зле в училище, където в онзи период момичетата и момчетата учат отделно. Женското присъствие липсва на Бродски, връстниците му са още деца и 15-годишен той напуска училище (след като е сменил пет и е повтарял седми клас заради двойки по английски и точните науки). За да помага на родителите си, работи като фрезист в завод „Арсенал“ и неуспешно кандидатства в школа за подводничари. Разочарован, решава да учи за лекар, но стаж в моргата го отказва завинаги от тази идея. В следващите пет години пробва всякакви професии – на огняр, моряк и работник в геоложки експедиции, които го отвеждат до Бяло море и в сърцето на Сибир. Именно в якутското селище Нелкан той е застигнат от първия си нервен срив след период на принудително безделие през лятото на 1961 г. и е върнат в Ленинград.

Междувременно е научил английски и полски и най-важното – започнал е да пише лирика. Още първото му публично четене – на стихотворението „Еврейско гробище“ – предизвиква скандал. Заради две други негови „прояви“ на антисъветска дейност КГБ го арестува за две денонощия. Йосиф е толкова талантлив, че попада в кръга на най-изявените млади поети в Ленинград и с това – в полезрението на Анна Ахматова. Тя определя творчеството му като пленяващо, а след смъртта й през 1966 г. Бродски, приятелят му Дмитрий Бобишев и останалите от т. нар. от нея вълшебен хор стават известни като „сираците на Ахматова“. И макар на литературния фронт да са съратници, на полето на любовта Йосиф и Дмитрий стават съперници.

следваща страница »
1 КОМЕНТАР
1
veselina
06 February 2019, 11:38

един живот подложен на изпитание с кратки мигове на щастие...

ТВОЯТ КОМЕНТАР