EVA става на 20. Имах късмета да съм част от магията, семейството, творческата работилница през 10 от тях. Няма да ви занимавам с истории за това какво е EVA за мен или колегите ми, а ще ви подаря моите 7+ истории от съкровищницата на EVA. Истории, разказани толкова увлекателно, емоционално и пъстро, докоснали ме по толкова много и различни начини, че са успели да променят деня ми, решенията ми, мисленето ми, да върнат усмивката на лицето ми или да пуснат сълзите да тичат на воля по скулите. Истории от женското сърце, които EVA умее да разказва така добре.

„Има едно нещо, от което всички жени по света се нуждаят – вдъхновение. А вдъхновението идва от историите – разказаните, преживените, чутите, споделените“, казва родената в Ирак писателка и активистка Зайнеб Салби. Отворете сърцата си за чуждите истории и не се притеснявайте да споделяйте вашите, скъпи Еви!

1997 г. Флоренция. Разпродажба на вещите на Линда Гудман, световноизвестната астроложка, починала преди две години. Кутии за писма, най-обикновени бронзови сувенири, 4 чифта мокасини (Линда е известна с това, че носи само такива обувки), блендер, чайник. Това са по-скоро вещите на една стара мома, отколкото на жената, познаваща тайните на вселената. Въпреки това се изкупува всичко, абсолютно всичко. Дори  последното й руло тоалетна хартия...

Милиони хора се кълнат в Линда Гудман. Хиляди я смятат за луда. Нищо чудно, та тя твърдеше, че фалосът на египетския бог Озирис е заровен под Холивуд Хил! Похарчи цяло състояние, за да го докаже. Това е едното от двете големи разследвания в живота на Линда Гудман, които я разоряват и компрометират до голяма степен в очите на другите. Второто е разследването, което тя прави след смъртта на дъщеря си Сали – смърт, в която тя така и не повярва. „Направих й астрологична карта. В нея нямаше индикации за ранна смърт. А звездите не лъжат. Хората обаче – да.“ Тя е убедена, че Сали е отвлечена и че зад всичко стои американското правителство.

Историята на тази удивителна жена може да прочетете тук.

Въпреки че в Манхатън прелитат снежинки, кандидатката за работа във Vogue носи високи Джими Чу сандали на босо, минимум макияж и палто, безупречно съчетано с роклята. Голите крака и пръсти през зимата са дрескод, наложен от Ана Уинтур. Но главният коз на кандидатката е чантата й Hermes – Бъркин, за която е чакала в списъка две години. Асистентката я кани в „кралската зала”. Зад блестяща маса, известна в справочниците по дизайн като Wintour`s desk, е самата Уинтур в тъмни очила, които изключват всякакъв контакт, а разстоянието до нея е безкрайно като червената пътека на ревю на Версаче.

Следват въпроси. „Какво ще предложите в музикалната секция?“ „Ще предложа нещо за познавачите, малко по-различна музика.“ „Ние сме популистко списание“, хладно я отрязва Уинтур. След малко: „Какви книги ще изберете за селекцията? „Ще следвам популярните вкусове.“ „Не сме масово издание, а елитно“, приключва интервюто Уинтур.

„Тя е просто гаднярка, тероризира всички. Мрази жените и харесва единствено гейовете“, утешава кандидатката една от приятелките й, бивша асистентка във Vouge. „Но защо, защо е станала такава?!“, плаче отчаяна кандидатката.

Каква ли е била Ана, преди да стане ледената кралица? Може да прочетете тук.

Москва, 1982 г., 6 сутринта. 11-годишната Катя бърза към залата на ЦСКА, за да се запознае с бъдещия си партньор. Сергей Гринков е с 4 г. по-голям, има талант, но недостатъчен за индивидуален състезател, и е пренасочен към спортните двойки. Ръцете му са слаби, затова слагат в тях миньончето Екатерина Гордеева, което никога не пораства повече от 157 см.

Така започва вълшебната приказка на един от най-знаменитите дуети във фигурното пързаляне. Любовна приказка, която завършва трагично. Сергей Гринков умира на леда, на 28 години, по време на репетиция. „Загубих мъжа си и най-близкия си приятел, а дъщеря ми – своя баща. Единственото, което Бог ми остави, беше Дария. Сякаш Той искаше да ми каже: „Захващай всичко отначало, Екатерина. Разбери какво е на онези, на които най-малко им е вървяло“, пише Гордеева в книгата спомен „Моят Сергей“.
„Как хубаво ухае тениската ти.“ „Да, чиста е.“ Това са последните думи, които двамата си разменят на леда и в живота.

Тяхната история може да прочетете тук.

Уолис Симпсън е незабележима сред другите жени и момичета до момента, в който в стаята влезе мъж. Тогава тя включва магнитното си поле и вече никой не може да стои далеч от тъмносапфирените й очи и порцелановия й смях. Дори в дните на най-розовата си младост тя едва ли е минавала за голяма красавица. Но е расова, елегантна, очарователно своенравна, с бърз остър ум, прелъстителна. Изследователите на родословието й твърдят, че макар да е родена в Новия свят, във вените й тече по-чиста английска кръв от тази на Едуард – престолонаследника от по същество немската династия Уиндзор. Едуард, който се отказва от короната на Британската империя, за да се ожени за нея – американката с два развода зад гърба си.  И който до края на дните си я отрупва с бижута като компенсация за това, че не успява да я направи кралица. Или просто за това, че я обича.

Цялата прелюбопитна и поучителна история на Уоли Симпсън може да прочетете тук.

„Любовта е форма на убийство. Единият трябва да умре в другия“ – казва писателката Патриша Хайсмит, лудата гранддама на съспенса, повелителка на охлювите, сродна душа на всички котки, най-великият мизантроп на света, най-дръзката съблазнителка на жени.

Едва ли някой друг е прекарвал толкова Коледи в уединение, колкото Патриша Хайсмит. Тя никога не сключва брак, няма деца, а съдбата й е да се влюбва често и нахално все в омъжени жени. Самотата обаче не й тежи. Дори предпочита да живее сама, защото е убедена, че въображението й функционира по-добре, когато не трябва да говори с някого. Освен това винаги може да разчита на компанията на бутилка добър скоч или джин и дузината си котки. Единственото, което различава коледния й домашен запой от всеки друг такъв, е тостът, който си казва на глас и който всяка Коледа е един и същ. Но преди да прочетете текста на този тост, публикуван в един от личните дневници на писателката, моля, запознайте се с героинята на този разказ тук.

Най-вероятно дори не сте чували името й. През 40-те години на миналия век Хеди Ламар е една от най-блестящите холивудски жени и една от най-слабите холивудски актриси. Случват се такива неща. Само че в биографията на тази изключителна красавица има три факта, с които ще остане в историята. И то не само в тази на киното.

Хеди е първата актриса, показала се гола на екрана във филм, който не е в съответните жанрове, и първата, която „изпълнява“ оргазъм в едър план – в същия филм, чешкия „Екстази“ от 1933 г. Между другото, отнася доста шеги по този повод, дори я наричат Лорънс Оливие на оргазма. Но онова, заради което наистина няма да я забравим, е изобретението „freguency hopping” (прескачаща честота), лежащо в основата на всички съвременни безжични технологии – от мобилните телефони до wi-fi. До последния си ден – умира през ноември 2000 г. на 86 години – тя е убедена, че другите й изобретения (фосфоресцираща кучешка каишка, кока-кола на кубчета, апарат за стягане на кожата, действащ на принципа на акордеона) са много по-интересни и обществено значими. Така и не успява да проумее интернет. Радва се само, че нейното патентовано изобретение е довело до появата на мобилните телефони. Защото тя обожава телефоните и никога не разбира как така на някого може да му хрумне да си губи времето с писма, когато може просто да вдигне слушалката.

Освен екстравагантни изобретения, Хеди има шест брака и една голяма любов, продължила цял живот. Нейната история може да прочетете тук.

Революциите често започват от на пръв поглед незначителни неща. Затова трябва да сте нащрек - може да се окажете в центъра на тези уж маловажни събития. И без да искате, да оглавите една непланирана от вас революция. В случая с миниполата всичко започнало с една млада домакиня, която миела пода на къщата си. Казва се Линда Квайзин, но не си правете труда да помните името й. Тя е маловажното събитие. Начело на революцията ще застане нейната приятелка Мери Куант, която една сутрин през далечната 1953 г. отишла в дома на Линда, за да върне взети назаем пари. И я сварила да мие пода по... къса пола. Дългата много й пречела в чистенето, затова ядосаната домакиня грубо отрязала излишния плат. „Господи, колко е секси“, казала си Мери Куант при вида на разголените крака на Линда.

Сигурно си мислите, че подобно на Нютон след удара на ябълката изведнъж Мери е осъзнала каква модна революция може да сътвори. Не, тази история не е такава.

Цялата история на жената, на която трябва да благодарим за късата пола, може да прочетете тук.

През 1982 г. един калифорнийски колекционер попада на неизвестни писма на Ърнест Хемингуей, в едно от които прочита: „Чел ли си „На Запад с нощта“ на Берил Маркъм? Чудовищно добра книга! Засрамих се, защото наричам себе си писател, а пред тази жена съм прост дърводелец.“ Човекът никога не бил нито чел, нито чувал за тази книга и авторката й. Нямало откъде да знае, че през същата тази 1982-ра се навършвали 40 години от издаването на книгата. И че точно в този момент самата Берил Маркъм, някогашната блестяща арогантна красавица, покорителка на коне и на мъже, първата жена, прелетяла сама и без спиране Атлантика от изток на запад, е безпомощна старица и има спешна, животоспасяваща нужда от пари.

Eдин ден някаква кенийска шаманка подхвърлила на минаващата покрай нея Берил Маркъм: „Ще постигнеш голям успех в живота, но никога няма да бъдеш щастлива.“ Берил я хванала за раменете и я разтърсила: „Кой ти плати, за да ми кажеш това?“ Старицата я погледнала недоумяващо, но Берил била убедена, че някоя от жените на многото мъже, с които е имала връзки, е решила да й натрие носа. Била наистина арогантна красавица. Не повярвала на уличната шаманка, но никога не забравила думите й.

Нейната история може да прочетете тук.

В продължение на единайсет години една от най-добрите авторки на еротична литература през ХХ век Анаис Нин притежава кутия, разделена на две. В нея на малки листчета пише лъжите, които разказва на двамата си съпрузи.

Тя е омъжена едновременно за двама и съжителства паралелно с тях на Източния и на Западния бряг на САЩ. Майсторка и на истината, и на лъжата, Анаис живее, за да разказва живота си, експериментира, за да пише.

Преживява инцест с баща си и единия си брат, любовни отношения с водещи фигури в литературния свят като Хенри Милър (десет години е негова любовница и е влюбена в жена му), Джон Стайнбек и Гор Видал, с приятеля на Фройд – психоаналитика Ото Ранк, има различни паралелни връзки, няколко хомосексуални.

Още за нея може да прочетете тук.

Това е историята на може би най-известната вдовица в света - Никол Клико Понсарден. Наричана още желязната бизнес лейди от първата половина на XIX век, която превърна шампанското си в искрящата легенда „Вьов Клико" (veuve, фр. - вдовица). Макар и с боне на главата, тя проправи пътя на облечените в делови костюми жени на XX и XXI век, съчетавайки мъжка воля и практичен нюх с присъщата на пола си интуиция. Това си било чист брак по сметка, когато през 1798 година в катедралата в Реймс - столицата на областта Шампан, Никол Барб Понсарден казала „да" на Франсоа Клико. Седем години след сватбата младият господин Клико скоропостижно починал, оставяйки на съпругата си едно дете и един нелек бизнес.

Какво трябвало да прави нямащата 30 г. вдовица със семейното имение, с декарите лозя и огромната изба, чиито разклонения се разпростирали на 18 км под земята? Никол решила да вземе всичко в свои ръце и предизвикала недоволството на обществото в Реймс. Та нали хората в околностите му още вярвали, че жена дори не трябва да влиза в избите, защото виното ще стане на оцет! Никой не знаел, че приживе Франсоа бил посветил съпругата си в тайните на превръщането на гроздовия сок в разпенващо се вино.

Какво се случва после четете тук.