Берил Маркъм - Бялата кралица на Кения

Първата жена, прелетяла сама и без спиране Атлантика от изток на запад

Ирина Иванова 25 август 2016

Снимка: getty images

През 1982 г. един калифорнийски колекционер попада на неизвестни писма на Ърнест Хемингуей, в едно от които прочита: „Чел ли си „На Запад с нощта“ на Берил Маркъм? Чудовищно добра книга! Засрамих се, защото наричам себе си писател, а пред тази жена съм прост дърводелец.“ Човекът никога не бил нито чел, нито чувал за тази книга и авторката й. Нямало откъде да знае, че през същата тази 1982-ра се навършвали 40 години от издаването на книгата. И че точно в този момент самата Берил Маркъм, някогашната блестяща арогантна красавица, покорителка на коне и на мъже, първата жена, прелетяла сама и без спиране Атлантика от изток на запад, е безпомощна старица и има спешна, животоспасяваща нужда от пари.

Eдин ден някаква кенийска шаманка подхвърлила на минаващата покрай нея Берил Маркъм: „Ще постигнеш голям успех в живота, но никога няма да бъдеш щастлива.“ Берил я хванала за раменете и я разтърсила: „Кой ти плати, за да ми кажеш това?“ Старицата я погледнала недоумяващо, но Берил била убедена, че някоя от жените на многото мъже, с които е имала връзки, е решила да й натрие носа. Била наистина арогантна красавица. Не повярвала на уличната шаманка, но никога не забравила думите й.

Висока почти 1,80, със седефена, прозрачна кожа и златисторуса коса, Берил винаги се обличала много внимателно – с тесни панталони, които подчертавали дългите й крака, и бели дрехи, които буквално я карали да блести. Местните в Кения я смятали за пришълка от друг свят, за богиня. Англичаните в Кения – също. Особено мъжете. Красота като тази на Берил Маркъм не се срещала всеки ден.

В душата си обаче тя останала диваче без майка, отгледано от вълците в джунглата, женски вариант на Маугли. Когато пристигнала в Кения, в Нджоро, заедно с баща си, майка си и брат си Ричард, Берил била едва двегодишна. Семейството им било едно от първите няколко хиляди преселници, които се възползвали от инициативата на британското правителство през 1903 г. да раздава почти безплатно земя в Кения около езерото Найваша на европейци, които искат да си направят ферма там. Бащата на Берил, Чарлс, бил отличен ловец на лисици, но не разбирал нищо от фермерство. Когато пристигнали, Клеър, майката на Берил, плакала два дни. Така и не успяла да се приспособи към тежкия климат и изолацията и скоро след това, под предлог че синът Ричард не се чувства добре от жегите, се върнала в Англия, оставяйки Берил и баща й сами. Година по-късно пристигнала телеграма, че иска развод. Омъжила се за някакъв офицер. Берил се срещнала отново с майка си вече като възрастна, но никога не успяла да й прости, че я е изоставила.

Животът е движение, а не застой. Утрешният ден не трябва да прилича на вчерашния“ – обичала да казва жената, чиято съдба отсъдила да няма два еднакви дни в живота си.
Бащата на Берил бил изцяло ангажиран с фермата, за детето се грижели слугите от племето кипсиги. Малката проговорила първо на суахили, след това на английски. Те я водели на лов, учели я да хвърля копие, да язди коне, приспивали я с техните песни, лекували я с техните лекарства и я хранели с тяхната храна. „Детството ми бе свят без стени“ – казва Берил Маркъм. Израства истинска дивачка, само че... бяла. Кипсигите изпитвали някакъв лек страх от нея заради белотата й, както и заради невероятната й способност да укротява коне, дори най-дивите. Правила го още като дете. Никой не я бил учил, просто й идвало отвътре. В много отношения Берил била повече африканка, отколкото европейка. Още повече че ходила на училище в Найроби само две години и половина, след което я изгонили, защото имала пагубно влияние върху другите деца. Никога повече не записала каквото и да било училище, но затова пък цял живот четяла много, подтиквана от баща си и двамата най-важни мъже в живота й – не, това не бил никой от съпрузите й, а любовниците й Денис Финч Хатън и Блек.

За първи път се омъжила на 17. Преди всичко – за да избяга от семейната ферма, в която баща й живеел с една от отвратителните й бивши гувернантки. Тя така и не успяла да се справи с Берил, но затова пък много успешно се справила с баща й. След поредното скарване с баща си по темата Берил си направила колиба от кал и спала там няколко нощи. След което решила, че ще е доста по-удобно да се омъжи. Имало тълпи от желаещи, разбира се, сред новодошлите английски колонизатори, но Берил си избрала един бивш военен, настоящ фермер, някой си Джок, който бил два пъти по-възрастен от нея и доста богат.

следваща страница »
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР