Когато Берил Маркъм решила да прелети Атлантика, все още нито един пилот не е успял да го направи без прекъсване, от изток на запад. Разстоянието е прелетявано, включително и от жена – Амелия Ерхарт, в обратна посока, от Америка към Европа. Смятало се обаче, че да летиш от Европа за Ню Йорк и да пребориш могъщите насрещни въздушни течения над Атлантика без спиране е голямо предизвикателство. Няколко пилоти, сред които и жени, намират смъртта си при опит да осъществят полета. Нищо не амбицирало Берил Маркъм както опасността от смъртта – африканците я били научили да не се страхува от нея. Била безстрашна, защото вярвала, че каквото е писано – ще се случи.

Тя била на 34, когато на 4 септември излетяла със самолета си The Messenger от Абингдън, Англия. Целта била Ню Йорк. Полетът продължил цели 21 часа. „Все едно някой ми удари инжекция покой – под мен е океанът, а аз съм в облаците. Беше най-върховното изживяване в живота ми“ – казала по-късно Берил. Не успяла да стигне до Ню Йорк, но все пак прекосила Атлантика, сама и без спиране. Над Канада дюзите на резервоара й за гориво замръзнали и тя катастрофирала някъде в Нова Скотия. При падането ударила главата си в арматурното табло и когато изпълзяла от самолета, цялата била в кръв. Била паднала в блато и с часове пълзяла в тинята, докато накрая двама рибари я намерили и я закарали в болница.

Два дни по-късно Берил пристигнала в Ню Йорк като истинска звезда. Посрещнали я близо 5 хиляди души. Постижението й било определено като „епохално“ и не случайно тя и до днес е чествана като един от пионерите на авиацията. В продължение на няколко години Берил се радвала на славата си. Омъжила се за третия си съпруг Раул Шумахер, журналист, който си изкарвал прехраната като „писател в сянка“ – пишел биографиите на известни личности, но книгите излизали като автобиографии за по-голям пазарен ефект.

Именно професията на Раул хвърля най-сериозна сянка върху авторството на автобиографичната книга на Берил „На Запад с нощта“. Книгата излязла през 1942 г. и получила блестящи отзиви от критиката, но имала скромен читателски успех и скоро била забравена. След това Берил написала само няколко къси разказа, в които няма нищо от великолепния стил на книгата й.
През 1952 г. Берил научила за смъртта на своя Том Кембъл Блек и в същия миг решила никога повече да не пилотира. След смъртта и на съпруга си тя се завърнала в Кения, където отново се отдала на страстта си към конете. Занимавала се с обучение на състезателни коне почти до 75-годишна възраст, но Кения вече била различна. Конкуренцията била голяма и макар че Берил била изключително добър треньор, бизнесът й не бил много печеливш.

Приблизително по същото време, когато калифорнийският реставратор открива писмото на Хемингуей и започва да издирва Берил Маркъм и нейната автобиографична книга, самата тя – вече 80-годишна – била нападната в дома си от крадци, пребита и ограбена. Нямала дори на кого да се обади. Приятелите й вече били покойници, а приятелки никога не е имала – с нейния характер! Но въпреки всичко Берил Маркъм не заслужавала да умре в мизерия. Книгата й била преиздадена и по нея заснели изключително успешен телевизионен сериал „В сянката на слънцето“. Отишла си от пневмония на 86 години, в любимата си Африка – и си отишла като легенда. „Животът е движение, а не застой. Утрешният ден не трябва да прилича на вчерашния“ – обичала да казва жената, чиято съдба отсъдила да няма два еднакви дни в живота си.