Муминтроловете не са обичайните тролове

През тези дъждовни дни, които пробудиха най-свежото зелено на пролетта, се опитвах да съживя усещането си за радостта от живота. Възможността да открием щастие е винаги с нас, колкото и да ни заливат от екрана на телевизора и от фейсбук потискащи новини. Върнах се към детските дни с муминтроловете, приказните герои на любимата ми финландска писателка Туве Янсон и ги представих на моята внучка. Какво щастие беше да се забавляваме с Татко Мумин, Мама Муминка, Сниф, Снусмумрик и Малката Мю! И докато мислено пътешествахме из далечната северна страна, се появи новината, че Финландия води класацията по щастие в годишния доклад на ООН World Happiness Report. Зад това абстрактно понятие - „щастие“ - все пак има някои обективни показатели като брутен вътрешен продукт на глава от населението, социална политика, достъп до качествени здравни услуги, свобода, щедрост. И нещо много важно - отсъствие на корупция! Не искам да обсъждам какво става у нас, но си спомням какво е казал по този повод Уди Алън: „Почтеността и честността са твърде скъпи подаръци, не ги очаквайте от евтини хора.“

Ден след ден без заплата

Кой би работил седем дни в седмицата, денонощно и без заплащане? В импровизирано интервю тези въпроси се задават на кандидати за работа, обърквайки ги докрай. И естествено, че нито един от тях, независимо дали е млад, възрастен, безработен, мъж, жена, момиче, не се съгласява на подобни условия. Видеото е направено от психолог от Турция и на финала той дава отговора: МАЙКАТА. В този момент повечето от хората се просълзяват. Докато го гледам (видеоклипът е много емоционален), си спомням за думите на майка ми: „ И да знаеш, моето момиче, няма по-трудна професия на света от майчинството.“

Кланът идва и у нас

Те имат много деца, които глезят с маркови дрехи за хиляди долари и според Сюзан Колб, президент на американската телевизия Е!, „в своята същност са невероятно обвързано, любящо голямо семейство, което живее изключителен живот“. Става дума за мега риалити звездите – Кардашиян. Всяка събота и неделя по Diema Family ще се предава тяхното живо шоу „Животът на Кардашиян“. С особено противоречиви чувства съм към това семейство, но те се престрашиха (и направиха огромен капитал от това) да покажат на света всичко от своя живот - личните отношения, бременностите, ражданията, бизнеса и дори празнуването на рождените дни на децата. Те са символ на една доста стряскаща световна тенденция, че ако не се разголваш буквално и емоционално по телевизията или чрез социалните мрежи, вече сякаш не си жив.

Genеration X vs. Generation Z

Точно по този начин, отчасти като „нежива“, се чувствам като представител на поколението Х, което не обича да споделя с всички своя интимен свят. В света се наложи тази граница на културно-социални различия между хората, които знаят какво е телефон с шайба и тези, които не са чували въобще за това. А какви са основните разлики? Освен, че Z са родени със смартфон в ръка и светът много бързо им става тесен, те са по-доверчиви, споделят свободно и без предразсъдъци, като същевременно животът в мрежата е по-стойностен за тях от реалния. Според психолозите липсата на жив контакт и общуване между хората вдига бързо нивата на тревожност и води до постоянен стрес. И все пак, пред мен застава въпросът: всъщност кой свят е по-добър и в кой свят искам аз да живея – в реалния или във виртуалния? И какво търся - „тревожност“ или спокойствие?

„Катастрофата“ на Ренесанса

За колективната тревожност на обществото пък проф. Д-р Георги Ончев, клиничен психиатър, представя оригинална гледна точка в интервю на Евелина Гечева за Студия Трансмедия. „Р. Пърсиг в епилога на „Зен или изкуството да се поддържа велосипед” описва как през Ренесанса времето е било възприемано от съвременниците като катастрофално – спрямо сигурността и спокойствието на предходните феодални общества. Че е епоха на възход е било осъзнато едва век-два по-късно, и тогава му е дадено името Ренесанс, докато за живеещите в самата епоха то е било време на провал и упадък на всичко, от нравите до изкуството. Аналогията с днешния ден е ясна: повечето го демонизират, особено носталгиците по миналото, но историята показва, че възход е възможен само чрез преход през кризи. Така че колективната тревожност е и знак за развитие, убеден съм в това, макар че това ще се осъзнае по-късно. “

Заснемане на черната дупка

Толкова противоречия имаше през годините между астрофизиците дали тя съществува. Вече е доказано – с осем свръхмощни телескопа и най-важното – в един-единствен момент при подходящи атмосферни условия и съгласуване, снимката е факт. Какво ни показва тя? Единствено, че неизвестната засега черна дупка поглъща материята и излъчва светлина „на хоризонта на събитията“, което ме навежда на мисълта за нашата земна същност, толкова нищожна в измеренията на Космоса. Дали ще „излъча“ светлина, когато умирам, и дали тя ще бъде енергията, която ще пътува в Космоса?

Преди Великден

Колкото и да ми е трудно в своя век да бъда религиозна, уповавам се на молитвата. Мисля, че тя е като медитацията или йогата, или спорта, музиката, операта, балета – начин да се приобщим по добрия начин към света. Културата и образованието дават пътя, мирния път тук, на Земята. Затова, когато почувствам, че се надига недоволство и агресия в мен, практикувам молитва. Повярвайте, аз, родената в края на 20. век, се моля. Почти всеки ден. Няма да споделя Моята молитва, но ще препоръчам молитвата на Свети Франциск от Асизи:

Господи, направи ме инструмент
на своя мир, където има омраза,
нека сея любов;
където има рана – милост;
където има съмнение – вяра,
където има отчаяние – надежда,
където има тъма – светлина,
където има тъга – радост.

О, Боже Всемогъщи, дари ме.
Да не търся утеха, а да утешавам,
да не търся разбиране, а да разбирам,
да не търся обич, а да обичам,
защото когато даваме, получаваме,
и в прошката ни прощават,
и в смъртта се раждаме
за вечен живот.