В рубриката ни „Моите 7" ви представяме нещата, които са ни докоснали през последните седем дни. Смешни или тъжни, сериозни или не съвсем, в работно време или на дивана вкъщи, това са нашите лего блокчета, с които строим живота си.

Александрина Петрова и "Нейните 7"

На 24 май се навършиха 79 години от рождението на Йосиф Бродски – един от най-значимите руски поети. В Съветския съюз, откъдето е изгонен през 1972 г., са издадени само четири негови стихотворения. Поезията на Бродски е един от най-красивите светове, до които се е добирал умът ми, където изкуството е най-висшата ценност и се противопоставя на неминуемите дефекти на всяка епоха, разширявайки човешката чувствителност. Всеки ден си струва да се чете Бродски, но сега има и повод да си припомним някои от най-значимите му думи (а той умее да събира думи, които се обичат!). Затова моите 7 днес са всъщност 6+1 – 6 големи мисли на Йосиф Бродски, заедно с любимото ми стихотворение от поета.

„Ако нещо ни отличава от животинското царство, това е езикът, а после поезията: тя е висша форма на езика, тя е средството за еволюция на биологичния ни вид, нейната антропологична цел.“

„Когато обстоятелствата са срещу теб, се изправяш пред избор – да се предадеш или да се опиташ да се противопоставиш. Предпочитам да се противопоставям, доколкото е възможно. Та това е философията ми, нищо особено.“

„Ако живееш достатъчно дълго, виждаш, че дребните отстъпки водят до големи загуби. И ти се иска по-открито да заявиш позицията си, понеже това много те тормози.“

„Всички сме вкарани в психологически капан, заложен от нашата цивилизация. Мама, бавачката, кой ли не, още от мънички ни убеждават, че животът е прекрасен, че човекът е прекрасен, че доброто побеждава злото и че лошият вълк никога няма да дойде. И когато се сблъскваме с нещо омерзително, първата ни реакция е: не може да бъде, станала е някаква грешка – допуснали сме я ние или, още по-добре, някой друг. Майките би трябвало да разказват на децата, че в петдесет процента от случаите лошият вълк наистина цъфва на прага и изглежда съвсем като нас.“

„Има и по-лоши престъпления от горенето на книги. Едно от тях е да не се четат.“

„Ако изкуството изобщо учи хората на нещо, то е да станат като изкуството – не като другите хора.“

В СЛЕДВАЩИЯ ВЕК

Преминава действителността в недействителност постепенно.

Ще прочетеш буквите, излезли изпод това перо,

и ще го упрекнеш, както мравка - дърво,

за неговата леност.

Помни: хората напускат квартирите само при някой пряк

повод - я наемът скочил, я започнала жилищна криза;

просто бъдещето иска да влиза и излиза

без тях.

Но да вземем съзвездията: според съдебното им досие,

ако светлинната скорост е бедствие,

присъствието им е отсъствие и битието - следствие

на небитие.

С времето уликите стават по-важни от вината, наште дни -

по-забавни от живота; и гласът става огромен

препинателен знак. Макар че от теб никой не чака ни

телескоп, ни дори някакъв спомен.

(1995 г., превод: Димитър Калев)