В рубриката ни "Моите 7" ви представяме нещата, които са ни докоснали през последните 7 дни. Смешни или тъжни, сериозни или не съвсем. 

Ирина Иванова и "Нейните 7"

1. Памела Андерсън, моят герой и #freeassange

Представям ви Памела Андерсън, един от моите нови герои. Май единствената от „известните”, която се осмели публично да защити Джулиан Асандж, основателят на „Уикилийкс”, който вече един месец е в строго охраняван затвор и го заплашва екстрадиция в САЩ. Толкова рядко се случва вече някой да споделя ценности, различни от това колко са важни собственото ти щастие, собственият ти успех, ти самият и прочие, и най-вече да прояви смелост, да се противопостави на тълпата, да наруши собствения си комфорт в името на друг човек, който е в абсолютна немилост... И това че го прави точно Памела Андерсън за пореден път ми дава да разбера как представите ни за хората могат да бъдат абсолютно деформирани от клишетата и как когато стане напечено е съвсем в реда на нещата всички да се отдръпнат от теб, да се отрекат не три, а сто пъти, да те разпнат, заедно с обикновените разбойници, да те охулят и подиграят и само на една жена да й стиска да остане на твоя страна. Дефицитът на смелост – но във физическия, не във виртуалния свят – е огромен, неописуем! Браво, Памела Андерсън! #freeassange

2. До Копитото в памет на Боян Петров – 18 май

Очаквам тази дата с нетърпение. Не само защото, макар и да съм стопроцентов аматьор, обожавам изкачването на планини, а и защото една от най-хубавите срещи, които ми се случиха през миналата година, бе с Радослава Ненова. Непрекъснатото писане в разните социални мрежи доста бързо изхабява думите. Затова и определения като „вдъхновяваща”, „вълнуваща” и т.н. за мен лично вече са дразнещо клиширани и изгубили първоначалното си значение. Ето защо се връщам към добрата стара дума „хубава”. Та хубава среща бе това. Разказът на Радослава за големия ни алпинист и неин любим Боян Петров, за връзката им, за приключенския им живот, бе суров и красив, и мъдър, тотално лишен от сантименталност и сълзливост и се вряза в паметта ми завинаги. На 18 май, предстоящата събота тоест, всички можем да почетем паметта на Боян като се включим в организираното от семейството му и приятелите изкачване на Копитото – един от любимите  маршрути на алпиниста. Изкачването има състезателен характер, който обаче, за щастие, съвсем не е задължителен. Ако искате да се състезавате и да се борите за една от паричните награди, трябва да се регистрирате тук. След края на състезателната част идва изкачването за такива като мен, които, какво да се заблуждаваме, я стигнат до горе, я не.

 3. Папа Франциск и моите лични „папи”

Зарадвах се на гостуването на папа Франциск в България. Както и на думите и посланията, които отправи към света от територията на нашата страна. Всеки нормален човек би следвало да подкрепя и споделя безусловно тези думи и послания. Не успях обаче да изпадна нито в религиозен, нито в светски екстаз, съжалявам. Папа Франциск няма вина за това, обаче всичко вече ми прилича повече на карнавал, отколкото на това, което трябва да бъде. Всичко вече ми е повече или по-малко фейк – новините, телевизионните студия, фейсбук статусите, инстаграм снимките, а понякога и погледите дори. Всичко ми прилича на сценарий за риалити шоу и това усещане ме ужасява. Не ходя често на църква, но съм посещавала и много православни, и много католически храмове. Молитвата ми, това, което мисля, чувствам и казвам, не се различават. Но не искам т.нар. божии служители от която и да е религия да се опитват да ме „прелъстяват”, да печелят душата ми. Бориш се за клиенти, не се бориш за души. Вярата, според мен, не се постига нито с борба, нито дори с покръстване, нито с речи, нито с ритуали, нито с всенародни празненства. Всеки опит за подобно нещо ме отблъсква повече от всичко на света. Лично мен. Може би това е пътят за много други хора обаче, не знам. Знам само, че през 90-те едни костюмирани момчета с библии в ръка ходеха от врата на врата и се бореха да припечелят някоя и друга душа. И организираха шумни и удивително многолюдни сбирки. Не, благодаря! Оставeте душата ми на мира, моля! Аз си се боря за нея. Сега всеки има право да избира религията си или още по-хубаво - дори да не я избира. Официално лично аз не принадлежа към нито една религия и това е мой съзнателен избор. На този етап. В някакъв момент мога да реша друго. Едно е сигурно – няма начин точно аз да избера католицизма. Отговорът на въпроса защо няма да го направя може да бъде открит във филмите на някои от моите лични „папи” – Луис Бунюел, Федерико Фелини, Ингмар Бергман (с уточнението, че той е протестант). Свободата е най-великата религия.

4. По повод „Шоуто на Слави”

Харесвах и гледах (в някои периоди редовно, в други – рядко) „Шоуто на Слави” и новината, че то спира да се излъчва на 31 юли ме изненада, въпреки всички слухове, които кръжаха от доста време около шоуто. Това са 19 години в ефир! Всяка вечер, голям екип, рейтинги, огромен труд, талант, амбиция, посвещаване, какво да изброявам... Който има представа – има. Който се прави на ударен – да си се прави. А който може да си подаде носа извън собственото кръгче, в което великият център е той самият, със сигурност ще разбере простичкия факт, че за да оцениш нещо изобщо не е нужно да го харесваш.

5. Протестите срещу проекта за Националната стратегия за детето

Подозрението, че правят нещо зад гърба ти и когато се усетиш вече ще е късно, защото ще са ти го направили, е състояние, в което живеем непрекъснато. За него си има дума – истерия. Живеем в едно абсолютно истерично общество, което светкавично митологизира или по-скоро демонизира всичко – ще ти промият мозъка, ще те накарат да си смениш пола, да смениш пола на детето ти, ще ти откраднат детето, ще го продадат и всякакви ужаси, понякога интерпретирани със смехотворен патос. Някакви извратени задкулисни господари искат да отнемат на българина изконната нормалност – ето това усещане пуска все по-дълбоки корени в съзнанието на много хора.

Сега пък забелязвам, че други, също не малко на брой хора, не са доволни от протестите срещу проекта за Националната стратегия за детето. Значи точно те говорят на най-висок глас за гражданско общество, което да протестира, но ако може това гражданско общество да протестира само по теми и проблеми, които те смятат за важни и които те одобряват. Хората имат право да протестират срещу проекта за Националната стратегия за детето и никой не може да ги съди за това. Ако някой е виновен, то това е истеричната и безумна медийна среда, в която гъмжи от слухове, както и липсата на авторитети и на респект към държавните служители, към техния морал, към тяхната квалифицираност, към тяхната отговорност. 

6. Рене Зелуегър като Джуди Гарланд

Влюбена съм в песента Somewhere over the rainbow на Джуди Гарланд от филма „Магьосникът от Оз” (1939). Тези дни видях кадри от биографичния филм „Джуди”, в който ролята на холивудската легенда се изпълнява от Рене Зелуегър и който се очаква да излезе през ноември. Зелуегър е напълно неузнаваема и адски прилича на Джуди Гарланд, а и ми се струва, че се е хвърлила в този филм с главата наодлу с идеята да направи ролята на живота си. 

 

 7. 38 години откакто Боб Марли живее вечен живот

Поздравявам всички с това парче на ямайския човек на човеците, отишъл си на 11 май 1981 г., тоест преди 38 години. One Love. И това е всичко.