Анаис Нин и кутията с лъжите

В продължение на единайсет години една от най-добрите авторки на еротична литература през ХХ век Анаис Нин притежава кутия, разделена на две. В нея на малки листчета пише лъжите, които разказва на двамата си съпрузи

Лилия Илиева 09 септември 2015

Тя е омъжена едновременно за двама и съжителства паралелно с тях на Източния и на Западния бряг на САЩ. Майсторка и на истината, и на лъжата, Анаис живее, за да разказва живота си, експериментира, за да пише.

Преживява инцест с баща си и единия си брат, любовни отношения с водещи фигури в литературния свят като Хенри Милър (десет години е негова любовница и е влюбена в жена му), Джон Стайнбек и Гор Видал, с приятеля на Фройд – психоаналитика Ото Ранк, има различни паралелни връзки, няколко хомосексуални.

Издава романи, разкази, критически студии, есета, но се прочува с дневниците си (водени около 60 години). Те оглеждат златния век на ар деко, дадаизма, сюрреализма, джаза, екзистенциализма, та чак до лудите 60-те, разказват истории с известни актьори, художници, писатели, музиканти, философи, битници бохеми...

Известността им се дължи обаче на факта, че повдигат завесата над темата табу до онзи момент – секса и жените. Анаис говори за желанията на нежния пол по начин, по който друг не го е правил преди нея. Майсторка на себеизследването и себеанализа, с искреността и всекидневното си писане тя е блогърка преди появата на блогърите, предвестничка на туитването и постването във фейсбук, Кари Брадшоу десетки години преди появата на „Сексът и градът“ в доста по-задълбочен, осъзнат и интелигентен вариант.

Наричат я литературна икона. Феминистките я признават за една от първите в редиците им, но тя не се ангажира политически с тях. За Анаис центърът на нейния живот са мъжете.

Всеки има правото да експериментира с живота си. И да направи грешки, те също ще са правилни.“
Съблазнителка, изкусна разказвачка, умееща да подпалва въображението на силния пол, вярна, макар и понякога на неколцина едновременно, тя може би цял живот се опитва да компенсира липсата на баща си и да разбере за мъжете това, което не е успяла, след като той напуска семейството, когато тя е на единайсет.

Празнината, която ще пълни цял живот

Баща й Хоакин Нин е пианист и композитор. Когато си тръгва, за Анаис това е първата раздяла в живота й, първата загуба на любов, първата липса. Толкова иска да върне баща си отново! И тогава й хрумва да го съблазни, като му изпрати едно дълго-дълго писмо. Започва да му пише всеки ден в един тефтер, който майка й Роса (писателка от френско-датски произход) й подарява.

Макар да живеят в Ню Йорк след раздялата на родителите й, Анаис пише на баща си на френски, защото Хоакин винаги е искал тя да се държи като малка французойка. Разказва му за всичко – за дните си, за мислите си, за хората, които среща. Мечтите й и реалността се преплитат, понякога прави това, за да му се хареса. Често ще повтаря тези похвати в живота си с различни мъже.

На 15 години напуска училище и започва работа като модел и танцьорка. Танците й се отдават, умее ги от детството си, прекарано при роднини от испански и кубински произход в Париж и в Барселона. Танцува и на сцена, и във фантазиите на другия пол. Едва на 17 е, когато среща Хю Гуилър – доста по-голям от нея, достатъчно, за да се почувства защитена и като че ли отново намерила семейство. Тя е девствена. Сексуалната връзка помежду им не е особено задоволителна.

„Не бяхме създадени един за друг. Той беше твърде голям за мен. И винаги свършваше почти веднага. А аз бях бавна. Месеци изпитвах само повърхностни оргазми – на клитора, които Хю възбуждаше с ръце, но нищо по-дълбоко.“

По пътя към удоволствието

След тригодишна връзка се женят и заминават за Париж, където мъжът й е командирован от банката, за която работи. Библиотеката на апартамента, в който са под наем, е пълна с еротична литература на френски автори.

„Четях тези книги една по една – споделя Нин в дневниците си. – Никога не бях попадала на подобна тематика в Америка… Те ме погълнаха. Преди тях бях невинна, но след като ги прочетох всичките, установих, че нямаше нищо, което не бях опитвала...

Оказа се, че имам „университетска степен“ в еротичното образование.“ И така, „връчила си саморъчно диплома“ поради липсата на сексуално удовлетворение със съпруга, Анаис започва да търси навън. Има незадоволителна връзка с писателя Джон Ърскин, която я оставя депресирана почти до самоубийство. Така попада на психоаналитика Ото Ранк.

При второто си посещение при него му заявява желанието си да се промени като жена и артист. И промяната започва. Ото й помага да се върне назад в разказаното в дневниците си и да погледне напред към пътя, по който желае да върви. Става неин любовник. Повежда я към бездната на чувствата й, помага й да промени границите на това, което може и не може да разкаже. С него започва да напипва езика на интуицията, на чувствата, на инстинктите си. И докато мъжът й Хю напредва с кариерата си в банката, Нин се отдава на творчество и издава първата си критическа студиа.

Париж, безкраен празник

В Париж животът е интересен и интензивен. Анаис познава поета, режисьор и актьор Антонен Арто, автор на сценария за първия сюрреалистичен филм, вдъхновил Дали и Бунюел за „Андалуското куче“. Освен него и много от авангардните артисти и писатели, сред които е Хенри Милър.

Той е на 40, Анаис – на 28. И голямата разлика май отново се оказва афродизиак. Първо стават много близки приятели. Тя му се възхищава като на артист, забавлява го, съветва го за текстовете му, подтиква го да издаде „Тропика на Рака“ и финансира публикуването на книгата.

Споделя му за своя дневник, обхващащ в онзи момент 42 тома, заключени в сейф в стоманени кутии. Милър е ревнив към таланта й. Според него дневникът й пречи да живее пълноценно живота си, изсушава го и го превръща в затвор. Той нарича десетките големи тетрадки „чудовище“, „кит“, „безсмислен кивот на изгубеното“ и я съветва да забие пирони в тези тетрадки и да ги провеси на стената, за да убие архиварството си. Ще оцени творчеството й след години и ще го сравни с творчеството на Марсел Пруст. Скоро двамата усещат желанието помежду си.

следваща страница »
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР