Делтата на Венера

На 6 август 1932 г. тя му пише: „Хенри, прочетох писмото ти... Намерил си всички думи, за да ме докоснеш и завладееш. Бях мокра и толкова нетърпелива, че ще направя всичко... Искам да почувствам отново силните удари дълбоко в мен, да усещам изгарящата кръв, препускаща във вените ми, бавния галещ ритъм и после – изведнъж тласъците, вълнението след спиранията, когато чувам звука на глътки... и да усещам как свършваш в устата ми, Хенри. Не издържам да ти пиша – искам те като луда. Искам да отворя широко краката си, разтапям се, треперя. Искам да правя толкова луди неща с теб, че не мога да намеря думи да ги изкажа.“

На 29 години, в огнената си любовна афера с Хенри Милър, Анаис за първи път е удовлетворена. Пожарът между тях прелива и в творчеството им. Освен в писателя Анаис е влюбена и в съпругата му Джун. Джун е бисексуална и двете флиртуват бурно.

Нин е склонна да се разорява, за да обсипва госпожа Милър с пари, бижута, дрехи. „Аз се превърнах в Джун“, споделя в дневника си и тази част от него по-късно ще се превърне във филма „Хенри и Джун“, в който ролята на съпругата на Хенри Милър играе Ума Търман.

През 1934 г. Анаис абортира – убедена е – от Хенри. А той е егоист, обича жените, винаги иска нови. След шест години тя го напуска, с писмо. По време на връзката им пише прочутия си сборник с еротични разкази „Делтата на Венера“ по поръчка на анонимен колекционер, който й плаща по долар на страница. Има подозрения, че в писането им е участвал и Хенри Милър. Анаис ги публикува след 40 години, когато е на 72. Дава си сметка, че те показват първите усилия на една жена да говори за област, която до момента е била запазена за мъжете.

Ню Йорк, Ню Йорк!

В края на лятото на 1939 г., преди да избухне Втората световна война, Анаис и Хюго се връщат обратно в Ню Йорк. Шест години по-късно на една лекция Нин среща Гор Видал. Той е на 20, внук на сенатор. Флиртува с нея и я моли да я посети през нощта. Чувства се омагьосан от нейната екзотичност.

Цяла нощ я впечатлява на свой ред със своята „мъжественост“, уравновесеност и красноречие. Не се хвърлят между чаршафите обаче. Нин подозира, че е гей. И е права. Той споделя как майка му го е изоставила като малък и се чувства все още много разочарован. Обяснява й се, моли я да се раздели със съпруга си, защото иска да я притежава изцяло.

Според дневниците на Нин шест седмици след като са се срещнали, се държат като ревниви любовници. И двамата пишат в мемоарите си, че това е най-болезнената от всичките им връзки. Видал й казва, че е построил къща за нея, в която иска да живеят заедно, след като се оженят. Но след като излиза романът му „Градът и стълбът“, отношенията им се прекършват. Анаис се разпознава в образа на героинята Мария – възрастна екзотична жена, с която главният герой, младият Джим, се сприятелява, но след неуспешния им опит да спят заедно осъзнава, че е обсебен от хомосексуалното си преживяване в гимназията.

Чувствата на Нин към младия Видал охладняват. Според нея героинята му Мария е нейна карикатура и това дълбоко я наранява. Агонизира на страниците на дневника си за тяхната връзка. Самообвинява се за своята романтика, сантименталност, самота и тъга, които според нея са причина за неразбирателството помежду им. Връзката умира за Нин, но продължава да гори в сърцето на Видал, който прави промени в романа си и с надежда й пише: „Новият вариант е много по-добра книга“. Пише й много писма и от тях си личи, че не може да преодолее тази раздяла.

Само не пак гей!

През 1947 г. Анаис празнува петнайсет години брак с Хю и на път за парти на Хейзъл Гугенхайм Маккинли, наследника на богатството на Гугенхайм (основателя на прочутия Музей на изкуството в Манхатън), в асансьора среща очарователния 28-годишен актьор Рупърт Пол.

Облечен е с лъскаво дълго палто от бяла кожа, великолепно висок, с леко тупирана коса, ослепителна усмивка, пухкави устни и бистри сини очи. „Гей!!!“, в главата й светва предупредителната червена лампичка. Прекарват цялото парти на едно диванче, погълнати от разговор. Той й разказва, че наскоро е имал премиера на Бродуей, преди това е работил като печатар, че пее и танцува на круизни кораби, свири на виола и учи астрология. А тя си мисли за смущаващо красивото му лице, слабото му и мускулесто тяло. Прилича й повече на гръцка статуя, отколкото на човешко същество. И го кани на обяд след два дни в апартамента си.

Рупърт, впечатлен от нейната емоционалност, сензитивност и познанията й за източни философии, отива. Отскоро е разведен. Остава със същото впечатление и за нея. По това време Хю е в командировка в Хавана, но Анаис не изпитва нужда да обяснява. В петте седмици до завръщането на съпруга си Анаис се убеждава, че Пол не е гей. Точно обратното, оказва се, че е намерила Любовника, мъжа, способен да удовлетвори неутолимия й глад за връзка, за секс, за любов.