Джон Ленън е неописуемо щастлив, че поне за малко се е спасил от цирка, в който великанският успех на „Бийтълс“ превръща живота му, от истеричните тълпи, които предпочитат да пищят и припадат, вместо да слушат музиката им, от алчните продуценти, от жадната за още и още машина, наречена шоубизнес. Единственият човек, който мисли и се грижи за него, който му дава усещане за интимност и за собствен живот, е Йоко и Джон е убеден, че ако не е била тя, той е щял да умре млад от алкохол или дрога, или от двете, или от стрес, разбито сърце, или от ужасяваща самота, без никога да е пекъл хляб или да е хранил и приспивал бебето си. „Никога не съм харесвал хора като Джим Морисън, които решават да умрат толкова млади. На какво могат да те научат те? На смърт. Предпочитам онези, които оцеляват. Като Грета Гарбо например. Те са моите герои“, обича да казва той.

Само че Джон Ленън, както всички добре знаем, не успява да оцелее дълго. Убиецът му Марк Чапман е бил негов сталкер и луд фен на „Бийтълс“, но редица източници твърдят, че макар Чапман да е слушал „Бийтълс“ (а кой през 60-те не е?), никога не е бил вманиачен техен почитател.

И до днес никой не знае какво точно се е случвало в главата на Чапман. Повечето негови познати го описват като свестен човек, добро момче, кротко, тихо и незабележимо. Както гласят повечето описания на убийците всъщност. Роден в Тексас, работил като доброволец към младежката християнска организация и като такъв участвал в Гражданската война в Ливан. После пък бил изпратен да работи с бежанците от Виетнам по време на войната. Свидетели разправят, че Чапман силно се привързал към едно виетнамче, за което се грижил като доброволец и после преживял много тежко момента, когато детето трябвало да напусне бежанския лагер. По-късно, зарязан от жената, в която бил силно влюбен, изпаднал в депресия заради развода на родителите си и направил няколко опита за самоубийство. Много от приятелите му твърдят, че вземал наркотици, като в крайна сметка стигнал до хероин. С една дума – провалът и нещастията го следвали по петите.

Има няколко версии за това защо Чапман убива Ленън. Версията на убиеца е, че е бил разочарован и потресен от изказването на музиканта, че „Бийтълс“ вече са по-известни от Христос. Невинно изказване, на което никой в Англия не обръща внимание, но в Америка прави голям скандал. Чапман се заразява от този скандал и решава да „изчисти“ новия антихрист от лицето на света. Неслучайно след като изстрелва куршумите в гърба на Ленън, той спокойно изчаква полицията, четейки „Спасителят в ръжта“ на Селинджър. Тази книга е неговото послание. Версия номер 2: Чапман просто е шизофреник и заобикалящата го отвсякъде истерия около „Бийтълс“ отключва заболяването и му посочва „виновника“ за собственото му нещастие. Версия номер 3: Чапман е комплексиран и неуравновесен младеж, тотално фрустриран, който намира начин да се спаси от позора на собствената си незначителност и незабележимост, като посегне на най-харизматичната знаменитост. Версия 4: Чапман е само извършителят на убийството, но поръчител е някой друг. Някой, който не може да прости на Ленън, че е обърнал гръб на гигантската машина за пари, наречена „Бийтълс“. Тази версия може би е градска легенда, но във вече споменатото интервю за Playboy, което Джон и Йоко дават броени седмици преди убийството на Ленън, Йоко заявява, че е научила, че хора около „Бийтълс“ са обсъждали нейното убийство. Разбира се, всички смятат, че тя е параноичка и че заради нея Джон също е развил параноя, но не може да се отрече, че много скоро след публикуването на това интервю „параноята“ им се превръща в трагична реалност.

Разследването на убийството на Ленън показва, че Чапман е действал изключително спокойно и хладнокръвно, без ни най-малък опит да покрие следите си. Месец преди убийството напуска работата си в Хонолулу, където живеел, като казва на шефа си, че се премества в Лондон. Отива в оръжеен магазин и си купува револвер 38-и калибър за 169 долара, като добавя специални гумени дръжки за още 35 долара. После заминава за Ню Йорк, отсяда в пансион на християнската организация, в която членува. За нощта преди убийството отсяда в хотел „Шератон“, намиращ се непосредствено до Дакота Билдинг, в стая на високите етажи, която гледа точно към дневната на Джон и Йоко. Навсякъде се регистрира със собственото си име.

Известен факт е, че няколко часа преди убийството Чапман причаква Джон Ленън на излизане от едно радио, за което звездата дава последното си, както се оказва, интервю. Иска му автограф и Ленън му дава. Дори има снимка, запечатала този момент. Вечерта Марк Чапман просто стои пред Дакота Билдинг, Ленън минава покрай него, Чапман вади револвера и изстрелва всичките 5 патрона в гърба му, като 4 от тях го пронизват. След което, докато Ленън умира, той просто стои и чака полицията. С книга в ръка.

Общественият шок е неописуем. Америка е преживяла вече убийствата и на братята Кенеди, и на Мартин Лутър Кинг, но сега убитият не е политик, идеолог или духовен водач. Убит е музикант, звезда, икона, любимец на милиони. Човек, дал нова гледна точка към живота на цяло едно поколение.

Откаран в болницата „Рузвелт“, Ленън вече е мъртъв, но въпреки това лекарите му правят сърдечни масажи и какво ли още не, толкова силен е шокът. И пред болницата, и пред Дакота Билдинг се струпва огромно множество. Папараци, репортери, фотографи, журналисти... Една фотографка се мята като тигрица само и само да се добере до трупа и да снима дупките от куршуми на гърба на Ленън. Други пък, случайно озовали се по-рано на мястото на събитието, искат по 20 долара от всеки само за да споделят информацията, която имат, а именно – че вътре лежи мъртъв Джон Ленън. В онези години новините се разпространяват доста по-бавно. Дори новини като тази.

Дни наред около Дакота звучат „Бийтълс“ и Джон, Джон и Йоко... Imagine… Свидетели на тези бдения в памет на Ленън разказват, че хората се прегръщали и пеели, но много малко от тях плачели. Може би защото е прав онзи, който е казал: „Музиката на „Бийтълс“ не е направена, за да плачеш на нея“.