През 1971 г. Джон и Йоко решават да се махнат от Лондон и заминават за Ню Йорк, за да опитат живота там и да представят съвместен авангарден филмов проект. Решават да си намерят асистент, тъй като работата ги ангажира изцяло и нямат време един за друг. Така в живота им влиза Мей Панг.

Мей е на 21, дъщеря е на китайски емигранти, но е родена и израснала в Харлем. Пробва се като модел, но в онези години агенциите я отхвърлят с обяснението, че визията й е „прекалено етно“. Мей е фен на „Бийтълс“ и е изключително развълнувана, че ще работи за Джон и Йоко. Джон веднага казва на жена си, че намира новата асистентка за много секси. Тримата заминават заедно за Ню Йорк и постепенно Мей става техен постоянен личен асистент.

В края на 1972 – началото на 1973 г. между Джон и Йоко се натрупва непреодолимо напрежение и безкрайна умора. Йоко му заявява, че се чувства като кастрирана, че няма сили да бъде мразена и обвинявана от всички около него за всичко, случващо се с него, и че въобще й е писнало да слуша и мисли само за него и би искала да се разделят за неопределено време. Буквално го гони от дома им, а Ленън не бил свикнал да го гонят. Всички жени в живота му до този момент се съобразявали изцяло с него. Йоко обаче директно му заявява, че има нужда да си починат един от друг, а когато той си тръгва, тя провежда дълга среща с Мей Панг. Иска от нея само едно: да стане любовница на мъжа й.
Тогава Мей е на 23, а Йоко току-що е навършила 40. Една 40-годишна жена да намери млада любовница на мъжа си, е почитана древна практика в благородните японски семейства и Йоко го прави, без да й мигне окото. В началото Мей отказва категорично, но Йоко й обещава, че всичко ще се случи съвсем естествено, защото тя ще го организира.

През октомври 1973 г. Ленън и Мей заминават за Ел Ей, за да работят върху новия албум на Джон и така започва онзи период в живота на бившия бийтълс, който той нарича „изгубеният уикенд“ и продължава година и половина. Ленън живее с Мей Пан и пие до припадък, за да забрави, че Йоко не е до него. В началото ергенският живот му харесва, още повече че Мей го окуражава да възстанови връзките с всичките си приятели. Тя и не подозира, че възстановяването на връзките минава през славни, смъртоносни запои. Все още е много млада и неопитна и смята, че звездите като Ленън просто живеят така и това им харесва. Мей успява да възстанови и връзката на Джон със сина му от първия брак Джулиан. Двамата не се били срещали 4 години, а сега са почти непрекъснато заедно и по-късно Джулиан ще признае, че най-щастливото време, прекарано с баща му, са онези месеци, в които той е бил с Мей Панг.

През 1974 г. Ленън и Мей се връщат в Ню Йорк. Нанасят се в разкошен пентхаус с тераса, осиновяват си две улични котки – Мажор и Минор, и идилията им изглежда непоклатима. Само че Джон е нещастен. Ергенската рапсодия, в която живее вече повече от година, започва да му тежи. Всеки ден говори с Йоко. Чувства се зле. Пуши и пие много. Моли жена си да го приеме обратно, но тя му отговаря, че още не е готов. Докато един ден той просто отива при нея и й признава, че ще умре, ако не се съберат отново. Решават да затръшнат вратата на досегашния си живот. Каквото било – било. Започват отначало. Всичко, което правят, ще бъде в името на семейството и в интерес на семейството. „Бийтълс“ остават в миналото, алкохолът – също. В интервю за Playboy, дадено месец преди смъртта му, Ленън разказва, че още тогава е взел решение никога повече и при никакви обстоятелства да не участва в повторно събиране на групата. „Защо всички очакваха от нас да даваме още? Не дадохме ли достатъчно? Не дадохме ли младостта си?“, казва той.

Двамата с Йоко сe установяват за постоянно в най-недосегаемото си  жилище – апартамента в Дакота Билдинг, в който се преместват малко преди да започне „изгубеният уикенд“ на Ленън, а после го обитава само Йоко. Въпреки че повечето лекари са им казали, че няма да могат да имат дете, те не се отказват и посещават известен специалист по акупресура в Сан Франциско. След прегледа той им заявява: „Без алкохол. Без дрога. Достатъчно почивка. Добра храна. След месец тя ще зачене“. Случва се точно така. Синът им Шон е заченат именно в Дакота Билдинг, а когато разбира, че Йоко е бременна, Джон Ленън сякаш потъва вдън земя.

В продължение на 5 години след раждането на сина си Ленън не дава интервюта и не издава музика. Какво прави? „Пека хляб и гледам бебе“, отговаря той по-късно. А друго? Някакъв таен проект? „Всяка домакиня отлично знае, че да печеш хляб и да гледаш бебе, е работа на пълен работен ден и нямаш време за никакви тайни проекти“, отговаря Джон. Да, Джон Ленън, легендарният бийтълс, прекарва цели 5 години от живота си, които впоследствие се оказват и последните 5 години, като... домакиня. А какво прави през това време Йоко Оно? Онова, което прави най-добре – пари. За ужас на всички.

Малко след нанасянето си в Дакота Джон и Йоко купуват още един апартамент – за студио на Йоко. След това още един – за гости. И трети – за склад. Така постепенно се сдобиват с цели 5 апартамента в най-скъпата жилищна кооперация в Ню Йорк. Съседите им започват да ги мразят заради това. И тъй като не могат да мразят Ленън, мразят Йоко. „Тя съсипа най-добрата група на света, а сега иска да колонизира Дакота“, мърморят всички. Йоко движи целия бизнес с авторските права върху музиката на Джон и неговите дялове в „Бийтълс“. Среща се с продуценти, с адвокати, а освен това прави и арт инсталации. В продължение на пет години именно тя е мъжът в семейството, докато Ленън домакинства. Музикантът казва, че за него тези пет години са като времето, прекарано от Карлос Кастанеда при Дон Хуан. „Йоко е моят Дон Хуан. Йоко е моят учител и това е, което другите не разбират“, обяснява той, често наричайки жена си „майка“ с идеята, че тя го „ражда“ за втори път.

През тези 5 години Джон и Йоко успяват да накарат най-близкия си кръг и целия свят най-после да приемат тяхната връзка и да започнат да се съобразяват с нея. Според Ленън последната им среща с Пол Маккартни приключва със скарване, тъй като Пол пристига на гости в Дакота, без да ги е предупредил. „Казах му, че не може така, трябва да ми звънне. Годината не е 1956-а, не сме на 17, на 40 сме. Аз се грижа за бебето си, то има режим. Исках да му кажа, че просто трябва да звънне, преди да дойде, а той се обиди и си тръгна.“ След тази случка двамата не се срещат.