Не й завиждайте за милионите, за съпрузите и любовниците, за дрехите, околосветските пътешествия и къщите. Парите могат да бъдат проклятие. И Дорис Дюк го разбира още с раждането си. А когато умира, единственото й желание е поне в отвъдното да пристъпи бедна. Но няма на кого да завещае богатството си. Отива си дори по-богата, отколкото се е родила. А това за Дорис Дюк е удвоено проклятие.

Златната клетка
Злата орисница отредила да се роди през 1912 г. в едно от най-богатите американски семейства. Баща й Джеймс Дюк е основателят на American Tоbacco. Още при появяването й на бял свят пресата й лепва прякора „Бебе за милион долара“. На малката Дорис наистина не й липсва нищо – тя има на разположение цяла хайка камериерки, в детската й стая висят картини на Томас Гейнсбъроу, има дори свой ролс-ройс. Носи дизайнерски рокли, а върху обувките й по поръчка със златни букви е изписано името й. Дори куклите й са облечени в дизайнерски тоалети. Но детството на малката Дорис е отчайващо самотно именно заради златната клетка, в която е затворена. Родителите й се страхуват да не я отвлекат, затова почти не я извеждат от вкъщи. Отношенията с майка й Наналайн са ледени. Няма любов, няма родителска ласка. „Гледах с каква любов и грижа майка ми се отнася към кожените си палта и диамантите. И ми се искаше поне веднъж да се държи и с мен по този начин“ – ще разкаже по-късно Дорис.

Тя е на 12 години, когато баща й умира след тежка пневмония. На смъртното си легло той й дава един съвет – „Не се доверявай на никого“. И тези думи ще я преследват през целия живот. Джеймс Дюк завещава цялото си богатство именно на нея – единственото му дете. На тази крехка възраст тя наследява огромното за онези години състояние от 100 милиона долара. Медиите я обявяват за най-богатото момиче в света. Превръщат я в една от първите знаменитости в периода преди „Метро-Голдуин-Майeр“ да започне да бълва филмови звезди. Но не знаят какъв товар са тези милиони за малката Дорис. На 14 години тя започва съдебно дело срещу майка си, забранявайки й достъпа до семейните авоари. Защото Наналайн (материалистка до мозъка на костите си) не се задоволява с годишната издръжка, определена от покойния й съпруг, и се опитва да разпродаде част от семейните имоти. В съда Дорис побеждава, но майката отмъщава, като я праща в интернат. 15-годишното момиче толкова мрази престоя си там, че когато десетилетие по-късно интернатът е опожарен, прави парти за стотици хиляди. А майка й? Тя умира десетилетия по-късно, без да е опознала детето си. И без да разбере как може някой да обича рожбата си повече от диамантите.

Съпругът и любовниците

Висока, слаба, с убийствени зелени очи – Дорис Дюк никога не е страдала от липса на обожатели. Това, което я притеснява, е какво всъщност виждат мъжете в нея – жена или бездънна касичка. Дорис получава толкова много предложения за брак, че наемат частни детективи, за да отсеят златотърсачите. Един мъж обаче успява да я спечели и да заблуди следователите. За изненада на всички 22-годишната Дюк сключва брак с 16-години по-възрастния от нея Джими Кромуел (обещаващ политик и син на финансист). Сватбата е пищна, а булката изрично забранява думата „подчинявам“ в обетите им. И тук би трябвало да започне щастливата част от приказката. Но още в първата брачна нощ Джими пита съпругата си: „Скъпа моя, в какъв размер да очаквам годишната си издръжка?“ Дорис се вбесява и вместо да се отдаде на страстен секс с мъжа си, размишлява над грешката, която май е допуснала, в компанията на чаша уиски. Двамата тръгват на плануваното двугодишно сватбено пътешествие из цял свят. Вместо безкраен меден месец, ги чака постепенно и безкрайно отчуждение. Джими предпочита да пие на палубата, докато тя го чака в каютата. „Колкото повече се изпаряваше страстта помежду ни, толкова повече се отдавах на пазаруването. Купувах всичко, което ми хареса“ – споделя пред познати Дюк. Цяла армада от кораби, натоварени с покупките й, пътува към родния Ню Йорк, докато те все още обикалят света. „Видях невероятни места. Но с готовност бих заменила всичко за един добър секс“ – така богатата наследница ревизира медения си месец.

Когато корабът им акостира на Хаваите, Дорис се влюбва в мястото, а и в местните мъже. Тя остава в Хонолулу, купува земя, изгражда истински палат, който нарича Шангри Ла. А мъжът й се връща в САЩ. Леглото й обаче не остава празно, защото подслонява в имението двамата си местни любовници. За първи път Дюк започва да се забавлява. Бракът й с Джими е само на хартия. Тя пазарува, обикаля света, прави пищни партита и се радва на безразборни сексуални връзки.

През лятото на 1939 забременява от един от многото си любовници и прави нелегален аборт в нюйоркска болница. Въпреки това не спира с разкрепостеното си поведение, което вече скандализира обществото. Година по-късно пак е бременна и този път решава да задържи бебето, без да е сигурна от кого е. Но дъщеря й Арден се ражда преждевременно и умира след 24 часа. А лекарите й казват, че вече няма да може да има деца. Дюк е съсипана и съкрушена. Тя преосмисля живота си и решава, че е време да се разведе със съпруга си, който всъщност никога не е играл ролята на такъв.