Най-накрая свободна, по време на Втората световна война Дюк е вербувана за шпионин. Но това занимание й се струва прекалено скучно, защото не й дават интересни задачи. Известно време работи като военен кореспондент, а след края на войната отива в Париж, където се отдава на увлечението си към писането, но този път като моден редактор за Harper’s Bazaar. „Открих, че е забавно да се работи“ – с аристократично намигване заявява Дорис.

Да си купиш Рубироса
Дорис Дюк обича да впечатлява света с покупките си. През 1947 г., вече със славата на една от най-богатите жени на планетата, Дорис прави поредния си шопинг удар – Порфирио Рубироса, доминиканският Дон Жуан, прелъстител на богати наследнички и филмови красавици и притежател на изключително голямо мъжко достойнство (поне според слуховете). Когато Дорис се запознава с него, той живее в Швейцария с втората си съпруга – френската кинозвезда Даниел Дарийо, с която Дюк в качеството си на кореспондент на Harper’s Bazaar прави интервю. Според един от биографите на Дорис Дюк тя е платила на Даниел един милион долара, за да се разведе с Рубироса. А по-късно заявила, че всяко пени си е струвало. „Това беше най-великолепният пенис, който някога съм виждала“ – ще признае Дорис. Двамата сключват брак през

1947 г. Чак когато подписва предбрачния договор, Порфирио разбира колко богата всъщност е бъдещата му жена. Но бракът им продължава само една година и според някои информации донжуанът жестоко пребивал Дорис. След развода Рубироса получава само 250 000 долара годишна издръжка (стига да не се ожени отново), плюс кафе плантация, няколко спортни коли и къща в Париж.

Дюк така и не се омъжва отново. Но това не означава, че се е отказала от мъжете. Рубироса обаче не е единственият, за когото се твърди, че е упражнявал насилие над нея. През 50-те години на миналия век тя излиза с джазпианиста Джоуи Кастро. Когато се разделя с него, той така се вбесява, че й счупва челюстта.