Една ексцентрична богаташка
Дюк поема тежко ударите на живота и се сприятелява с алкохола, марихуаната и LSD-то. Всяка вечер в стаята й се носи бутилка шери и купа с орехови ядки. Приятелите и любовниците минават и заминават през живота й. На пищните й партита са идвали Елвис Пресли, Анди Уорхол, Алберт Айнщайн, Грета Гарбо, фамилията Кенеди. И въпреки това предпочита компанията на кучетата си. „Единствената любов, която съм усещала, е от страна на баща ми и животните ми“ – категорична е тя. Използва парите, за да обикаля света, поддържа перманентен персонал от 200 души, които се грижат за петте й имения из целия свят. Но въпреки безскрупулните мащаби на шопинг манията й тя се оказва и с нюх към добрите инвестиции, защото успява многократно да умножи богатството на баща си и то надхвърля милиард долара. Дори на 60 години Дорис все още е сексуален хищник. Често забърсва младежи от известното Студио 54 в Ню Йорк и ги води в пентхауса си на Парк Авеню, който всички наричат „кулата на развратницата“. Случвало се е и да си плаща за секс. „Дорис мислеше като мъж – коментира семеен приятел. – Тя нямаше нужда от еманципация, защото винаги се е приемала наравно с мъжете. След като те могат да плащат за секс, значи може и тя.“

С напредването на годините Дорис става все по-обсебена от външния си вид. Спазва стриктни диети, поддържа форма с плуване и танци, а посещенията при пластичните хирурзи стават задължителни. Показателно е, че последния си фейслифтинг прави месец преди да умре през 1993 г. След като не открива любов, душевен мир и щастие в хората и парите, тя се вманиачава на тема източни религии и мистицизъм, обгражда се с гурута, лечители и екстрасенси.

Преродената дъщеря
В този странен и мистичен етап от живота на Дорис Дюк през 1985 г. се появява Чанди Хефнър, 32-годишна последователка на Харе Кришна. Няколко седмици след като се запознават на Хаваите 73-годишната Дюк подслонява Чанди в имението си в Хонолулу и я засипва със скъпи подаръци. Някои започват да подозират интимни отношения, но са далеч от истината. Дорис твърдо вярва, че в Чанди се е преродила умрялата й дъщеря. И три години по-късно я осиновява. Тя изпитва отчаяна нужда от любов, поне в края на живота си. За съжаление и този път няма да я открие. Майчинските й чувства към Чанди се изпаряват през 1991 г., когато я разсиновява и я изхвърля от завещанието и имението си. Причината – Дорис твърдо вярва, че Чанди се опитва да я отрови, за да наследи богатството. И определя осиновяването като „най-голямата грешка в живота си“. Въпреки това след смъртта й Чанди получава 65 милиона долара с изричното условие, че няма да разкрива нищо, свързано с личния живот на милионерката.

На 79 години, пак сама, Дорис става все по-параноична. Живее като отшелник в имението си в Бевърли Хилс. Единственият човек, когото допуска до себе си, е икономът й Бърнард Лафър-ти, когото е назначила пет години по-рано. Само той търпи непоносимия й нрав, а след два инфаркта Дорис става напълно зависима от него. Сближава ги и общата им страст към алкохола. Бърнард я кара да се подложи на операция на коляното, която се оказва несполучлива и тя остава прикована към инвалидната количка. Дезориентирана и с влошено здраве, през април 1993 г. Дорис променя завещанието си в полза на иконома. А скоро след това той отказва да повика линейка, след като Дюк се задавя с парче храна. Тя прекарва цялото лято, влизайки и излизайки от болницата, а в последните месеци от живота си е почти в безсъзнание заради силните болкоуспокояващи, с които икономът я упоява. Високите дози морфин изиграват важна роля за смъртта й през октомври 1993 г. Тялото й е кремирано, без да се направи аутопсия, а прахът й е разпръснат над Тихия океан. Това кара адвокатите на Дорис Дюк да се намесят и да оспорят завещанието й. Калифорнийският съд решава, че икономът Бърнард не е в състояние да се грижи правилно за огромното богатство от 1,2 милиарда долара. Той си тръгва само с няколко милиона и умира три години по-късно заради слабостта си към алкохола.

А що се отнася до богатството, с него е създадена „Благотворителната фондация Дорис Дюк“, която най-накрая я освободи от проклятието на милионите. И в момента фондацията работи по едни от най-големите благотворителни проекти в света. „Аз съм живото доказателство, че парите не купуват приятелство“ – заяви приживе богатата наследница, която не послуша съвета на баща си и се довери на най-неподходящите хора. А най-неподходяща за доверието й май се оказа самата тя.

Наследството на Дорис Дюк

Приятелите и любовниците може да са предавали Дорис, но предметите – никога. През годините тя купува и колекционира с неутолима страст. А след смъртта й хората за първи път видяха както уникалните английски и френски мебели в именията й, така и редките вина, уникалната колекция от бижута, дизайнерските тоалети. Но най-ценна от всичко се оказа страстта й към Изтока, която съсредоточава в имението Шангри Ла. В момента то е нещо като музей на ориенталското изкуство с около 2500 предмета, творби и мозайки от Испания, Мароко, Египет, Сирия, Иран, централна Азия, Индия и части на югоизточна Азия. Събирани са от Дорис в продължение на шест десетилетия, докато е обикаляла света. Отворен е за посещения, лекции и обучения – едно приказно наследство, сред което Дорис Дюк се е чувствала ако не обичана, то поне щастлива.