Тонле Сап

С лодка до езерото Тонле Сап. Великото езеро. Пътуваме с шумна и стара като света моторна лодка, прясно боядисана в морскосиньо. Жълтите води на Меконг лениво носят всичко, попаднало в мътната й пазва. Сухият период е и езерото се е свило 4 пъти. Всичко се случва като във филм на забавен каданс. Някой влачи лодката си по реката – пести гориво, друг бавно товари бамбук върху някакво возило, невъзможно за квалифициране, трети лежи на терасата на наколната си къща. По реката се носят вързопи, хора и животни. По двата бряга тънкостеблени дървета без клони до 8–10 м височина се протягат нагоре към светлината, за да се подготвят за големите дъждове наесен, когато само горните части на короните им ще останат над водата. Мор и мараня. Жегата е неописуема. Влагата също. Приближаваме село върху вода.

Основната храна на кхмерите е рибата ведно с ориза, от който има безброй разновидности. Само над 80 вида е сладководната риба в Тонле Сап. Ако може накратко да се обобщи какво представляват водните селища, то е живот на понтон. Хиляди хора се раждат, учат, женят, забавляват и умират тук, върху няколко квадратни метра сал, който е дом, работилница, градинка, място за развлечение, за молитва, за усамотяване и празненства. Повечето семейства никога не са слизали на сушата. За мен звучи като сценарий на хорър филм. Но тези хора не знаят друг начин на живот и са щастливи така, поясняват ми. Пейзажът на езерото е акварел с цветни къщи, цветни лодки, миниатюрни оазиси сред безбрежната водна шир. Всеки дом на вода има градинка! Що за душевност трябва да има човек, за да си направи цветна градина на 10 кв.м площ? Много фина чувствителност и неугасващ порив за красота и баланс.

Спираме в местния смесен магазин. В него има сувенири от змии в бутилка с ракия, кожени изделия от съвсем наблизо намиращите се крокодили в развъдник. (Ако питате – не, няма сертификат, че изделията са от животни, умрели по естествен път.) Единствената продавачка е и управител, и главен производител. По рафтовете намирам прашасали филигранни рисунки от китайски лак, изключително красиви, изящни. Подпомагам местната икономика, като вземам всички налични – 4 на брой, останали от по-добри времена, когато е имало много туристи и повече търговия.

Намирам си и нова приятелка на 7 години, която вместо да се вторачва в екрана на мобилен телефон, си играе безгрижно с една красива змия и дружески ми предлага да си поиграя с нейната играчка. Май е време да си вървя.

Храмът Та Пром, или Томб Райдър

Мястото, което се прочу като декор на снимките на Томб Райдър е свят нереален, приказен, сюрреалистичен, фантасмагоричен, магичен, омаен, пленителен. Руините, с вплетените в тях клони, стебла, коренища на вековни дървета, провлачени като разпуснати сребристи гриви на небесни русалки, с неочаквани и необясними форми с гигантски размери, са сякаш от друг свят. Светът на Дали в най-ексцентричния му период. Лутам се из лабиринтите, сътворени от природата, с часове. Чувствам се попаднала на друга планета.

Населените места в Камбоджа са организирани около пътищата. Хората живеят в павилиони от ламарина и наколни жилища. През мусонния период почти не излизат, през останалото време целият живот тече отвън. Натуралната размяна е основен момент в обращението на стоките. Нормално е при условията, в които живеят хората тук – средно с един долар на ден. Само 30% от страната е електрифицирана. Кхмерите са изключително много изстрадал народ – от французи, японци, виетнамци, от свои управници като Пол Пот и червените кхмери, подложили на нечуван геноцид и масово изтребление собствения си народ. Духът им обаче е несломим. Без гняв. Спокойни, ведри, тихи, мъдри. Всички местни хора, до които можах да се докосна, имаха една определяща характеристика – достойнство и доброта. Питам се как са съумели да съхранят толкова ценни добродетели. Дали това са гените на древните народи, населявали тези земи преди хиляди години?