От четирите права за участие, получени от АТП през 1998 година, първата му победа идва в Тулуза над французина Гийом Рау, като стига до четвъртфи­налите. Същата година играе в Базел срещу Андре Агаси, но претърпява съкрушителна загуба. Следва­щата година сгъстява графика си и започва да впе­чатлява все повече и повече, пробивайки в Топ 100. Това става точно навреме, защото родителите му го информират, че не са в състояние да го поддържат повече финансово, ако ще се върти около 400-ната позиция в ранглистите.

Скоро на Федерер му се налага да избира тре­ньор, който да е до него в първите му професионални стъпки. Картър или Лундгрен? Решението му изненадва почти всички, които го познават. И най-силно – Картър, който, въпреки огромните си усилия, не успява да прикрие разочарованието си. Това, което липсва, е опитът на Лундгрен в играта на високо ниво. По време на спортната си кариера Лундгрен е достигал Топ 25 и има победи над Пийт Сампрас, Андре Агаси, Матс Виландер и Иван Лендъл. Като треньор е ра­ботил с чилиеца Марсело Риос, на чиято игра Федерер искрено се възхища­ва.

Решението изобщо не е лесно заради приятелството на Федерер с Картър. То обаче показва, че няма да позволява личните взаимоотно­шения да замъгляват преценката му за професионалното развитие. С Лунд­грен може и да не са били толкова добри приятели, но Федерер преценява, че той ще му е от по-голяма полза за кариерата. Дори и така, той все още иска Картър около себе си, лобира успешно и австралиецът става първият чужденец, капитан на швейцарския отбор за Купа Дейвис.

Именно Федерер, чиято майка е от Южна Африка, предлага на пре­дишния си треньор да заведе жена си Силвия на сафари. Това щял да бъде закъснял меден месец за двойката, сключила брак година по-рано. Два­мата чакали Силвия да приключи химиотерапията си, чрез която се борела с болестта на Ходжкин. На 31 юли бил рожденият й ден. На следващия 1 август 2002-ра семейството пътувало в отделни автомобили покрай на­ционалния парк „Крюгер“. Картър се возел в ленд роувър, шофиран от ек­скурзовод, а зад тях била колата със Силвия. Срещу тях свърнал минибус и роувърът с Картър се принудил да отбие встрани, за да избегне челен удар, поднесъл на банкета и се приземил с тавана надолу в близката река. Според полицейския доклад Картър и екскурзоводът загинали на място.
Федерер едва осмислил новината след бягането по нощните улици на Торонто…

Докато не вдигнал телефона на Петер Лундгрен и не чул, че Питър Кар­тър е мъртъв, Роджър Федерер нямал досег със смъртта и съпровождаща­та я мъка. Никога не бил губил близък човек. Никога не бил ходил на погребение. През тази кошмарна нощ в Торонто той се обадил на няколко приятели и разпространил новината. Един от тях казва, че Федерер звучал „съкрушен”.

Съществува теория как Федерер се научил да контролира проявата на емоции. Случило се една нощ в Рим, замесени били Марат Сафин, някол­ко счупени ракети и една италианска телевизионна мрежа. След като напуснал корта на Форо Италико след мач от втория кръг на турнира през 2001 година, още докато нивата на ендорфините и адреналина били високи в кръвта му, Федерер се прибрал в съблекалните.

Телевизорът бил включен. Очаквайки, че италианският канал ще коментира как е спечелил тайбрека на последния сет, Федерер останал изумен, като установил, че във фокуса на предаването е чупенето на ракети по вре­ме на целия мач. Изненадата бързо била заменена от срам. Повторенията показвали как и той, и Сафин, унищожават инструментите на труда си. В този момент си казал, че трябва да овладее гнева си и да сложи край на агресивността.
Е, поне една от теориите е такава. Далеч по-убедително зву­чи тази, че трагедията със смъртта на Картър го е накарала да преосмисли подхода си към спорта.

В краткосрочен план представянето му се срива. С черна лента на ръката той излиза в мач по двойки в Торонто редом с южно­африканеца Уейн Ферейра. Не е изненада, че губят този четвъртфинал от австралийската двойка Джошуа Игъл и Сандън Столи. Самостоятелната игра на Федерер през това лято също е ужасна – губи първите си мачо­ве и на Ролан Гарос, и в Уимбълдън, и в Торонто. Подобна е и съдбата му в двата турнира веднага след смъртта на Картър – в Синсинати и Лонг Айлънд. Осъзнава, че тенисът е просто спорт, но и с кристална яснота разбира как точно трябва да посвети живота си на него, за да развие таланта си макси­мално.

„Това бе първата смърт, с която се сблъска Роджър, и го разтър­си из основи – казва майка му Линет. – Тя обаче го направи и по-силен.”