Едно мото, изписано на фасадата на къщата на Сатирата в Балчик, което народните, заслужилите и обикновените артисти по цяла смяна гледаха и все не можеха да разберат, винаги ми напомня за съдбата й. Върху своята някогашна резиденция генерал-комендантът на двореца на румънската кралица Мария бе наредил да изпишат две думи: Venturile valurile. Ветрове и вълни. Че какво друго е всяка съдба...

Невена Коканова не беше и актриса за украса на маси. Тя, за разлика от повечето известни актриси, не сядаше до Тодор Живков, когато това бе важно за кариерата им. Не че не е можела, просто не е искала... Шумотевицата и юбилеите също не бяха в неин стил. Сигурен съм, че се чувстваше неловко на своята шейсетгодишнина, отбелязана тържествено в бившия Гранд Хотел София, сега „Радисън“.

Сигурно някой я беше накарал или, хайде, убедил да отбележи повода „като за последно“. Коканова беше подпухнала, изгубила невероятната магия на очите и красотата на чертите си, държеше се уж спокойно, а всъщност пренапрегнато и малко неестествено, което ме накара да се притесня за нея. Сякаш страховете, тревогите и драмите в живота й изведнъж се бяха стоварили върху крехките й рамене навръх този помпозен рожден ден.

Пък тя не беше онова, което наричаме силна жена. От всичко в очите й беше останала само топлината и добротата. Когато година и половина по-късно Коканова почина, започнах да се интересувам от съдбата й. Ако човек първо е видял някого отблизо, после търси да докаже правдивостта на наблюденията си за него с факти от живота му. И ги намерих.

Представям си какво чудо е било за нея, с цялото аристократично възпитание на майка си, да се окаже дъщеря на „враг на народа“ на 7 години. Да расте с това клеймо. И после, дали заради него, дали по друга причина – например завист към поразителната й красота, да бъде отхвърлена при кандидатстването във ВИТИЗ. Но въпреки това да стане актриса. Да заснеме 6 филма, докато я вземат в „Тютюн“, който мнозина смятат за неин дебют. И не просто да я вземат, ами да я вземат нея – дъщерята на враг на народа, за ролята на комунистката и партизанката Лила, дописана като героиня в романа от Димитър Димов, за да не бъде спрян и забранен.

И после самият Димов да се намеси, така че в крайна сметка Невена да влезе в своята кожа – на Ирина – красавицата от тютюневия град, която се бори отчаяно да стигне върха на света, за да бъде достойна за своя принц Борис, чието самоунищожение наблюдава.

Подобно на нея Невена се бори в реалността, за да предпази първия и последния мъж в живота си – режисьора Любомир Шарланджиев. Двамата се срещат на снимачната площадка на забравен вече филм, съвсем по холивудски, но живеят по български – артистично, ала бедно. Накрая получават огромен апартамент в поръчания от Людмила Живкова соцнебостъргач, приютил елита на българските творци на ул. „Елемаг“ в София, под руското посолство и досами Парка на свободата. Вместо щастие, апартаментът им носи нещастие. Шарланджиев умира на 20-ата година от романа с Невена. И тя не го заменя с никого в следващите 20 години до своя край. Същият апартамент я разорява със сметките си в бедните години на избухналата демокрация. Днес отдавна е продаден...

За разлика от повечето ни актриси, които имат по една истинска роля и все си я повтарят, каквото и друго да играят, Коканова има много. И в тях е все тя. Тя е неземната и магнетична Лиза от „Крадецът на праскови“. Тя е умното и красиво момиче от „Инспекторът и нощта“.  Тя е невинната разбивачка на сърца от „Момчето си отива“. Тя е „Най-добрият човек, когото познавам“, въпреки че не тази роля е писана специално за нея, а онази -  на малко преиграващата героиня в „Отклонение“. Тя е флиртуващата келнерка от „Мъже в командировка“. Тя е добрата учителка от „Опасен чар“, в която мъжът няма как да не се влюби, какъвто и да е той. И пак тя е добрата, но недокрай уверена в себе си шофьорка на „Лада“ от „Дами канят“, която може, но все не смее...

Според близките тя е най-вече Невена от „Спомен за близначката“. Филм, който се оказва благословия за нея, защото разгръща цялото богатство на дарбата и красотата й, ала се оказва също и проклятие за Коканова. 20 години, след като изигра ролята, също като филмовата Невена, и тя се разболя от рак. Ужасяващата ирония на съдбата е, че когато изпада в беда, няма мъж, който да помогне на най-красивата жена на България. До нея е само забогателият в Америка предприемач и благодетел на гей общността у нас Августин Пейчинов. Съдбата прати бурни ветрове и вълни на Коканова и не я пожали дори в последния й път.