На тази фотография Марсел Дюшан режисира life-size партия шах някъде в Кънектикът през 1956 година.

Историята на целия живот на една от най-влиятелните фигури в изкуството на 20. век диша в момента, запечатан от фотоапарата на Филип Халсман.

Обсебеността на Марсел Дюшан от шаха е точно толкова радикална, колкото подхода му към изкуството. Дотам, че големият провокатор, скандализиращ статуквото, съблазняващият със сатира пионер на дадаизма пише: „Нищо на света не ме интересува повече от това да намеря правилния ход. Обичам да рисувам все по-малко“. А през 1923 г. официално обявява и края на художествената си кариера (макар че се появява отново с нови творби).

По време на медения си месец така е залепнал за шахматната дъска, че ядосаната му съпруга една нощ тайно залепила фигурите за борда. Естествено, разделили се не след дълго. „Шахът притежава цялата красота на изкуството – и много повече. Красота, която не може да бъде комерсиализирана“, вярва Дюшан и охлажда мозъка си от горещата арт енергия на Ню Йорк с партия след партия.

„Школа по мълчание“ нарича той тази игра – в един свят, в който тишината е лукс и в който Дюшан иска „да върне изкуството в служба на ума“.