На откриването на „София Филм Фест“ гледах новия български филм „Съдилището“ на Стефан Командарев с Асен Блатечки, Мики Манойлович, Ованес Торосян и Параскева Джукелова в главните роли. Няма да ви занимавам със самия филм сега. Ще кажа само, че ми се струва инфантилна формулата с изцяло положителен срещу изцяло отрицателен герой, но както и да е. Асен Блатечки обаче е добър. Само ако можеше да говори! Това с говоренето важи за всички актьори в този филм. Защото, представяте ли си, налагаше ни се да четем английските субтитри, за да разберем репликите. Не знам дикцията на актьорите ни ли е лоша, или озвучаването, не мога да разбера. Нищо не им се разбира, нищичко. След прожекцията питах няколко колеги и те също казаха, че са опирали до английските субтитри. Мисля, че екзистенц минимумът на един филм е да разбираш репликите, които актьорите произнасят и едва тогава можем да говорим за нещо повече. Невъобразимо дразнещо е при това бясно развитие на технологиите в киното да отидеш на български филм и да се напрягаш, при това неуспешно, за да разбереш диалога. Да не говорим, че има актьори – като Кейт Бланшет в „Елизабет“ например, или дори Ева Грийн в зрелищния „300: Възходът на една империя“, които правят ролята с гласа си.