Някои се опитват да вярват, че днес 50-те са новите 30. Вероятно 30-годишните недоумяват какво означава това, те изобщо не мислят за терзанията на 50-те и това е една от благословиите на нас смъртните - като млади не я мислим изобщо старостта, тя е нещо отнасящо се за други и нямаща нищо общо с нас.

 

Слушам някакво момиче на около 20 разказва на майка си за някакъв мъж "ама той стар, към 40, а дошъл в дискотеката". Майката "Е, аз съм на 40, стара ли съм?". "Е, хахах, не си много млада, мамо. Човек е млад докъм 30-35. 40 вече си е стар. А 45-50..." Физиономията й изразяваше това, което не изрече с думи -;).

Една моя леля (приятелите й казваха Хилда, от Бронхилда от северния епос, ние й казвахме леля Мими, името й беше Елена), беше над 80, изрусяваше още косите си и слагаше перли, веднъж ми разказваше за своя приятелка "Тя е млада жена, на 70".

 

Знам една дама, вече отлетяла на преклонна възраст, красива и в старините си, която беше леко коригирала рождената си година дори по документи.

 

Моите баба и майка никога не са имали проблем с произнасянето на цифрата, обозначаваща годините им.

Аз се заинатих някога пред моите 30, останах известно време на 28 - леко литературно поведение, после ми омръзна и реших, че е по-интересно да сменяш цифрата, макар и да не осъзнаваш много ясно връзката й с теб самата.

 

И така млади ли сме или стари?

 

А някой май беше казал, че възрастта има значение само ако си... кашкавал -;)