Свърши септемврийското разсейване, когато още успявахме да живеем в лятото. Октомври отвсякъде си е есен.

Фризерите за сладолед по морето са наполовина пълни с паламуд.

Най-сетне свестни ябълки.

Дъждът е толкова добра причина да си останеш вкъщи в неделя, да не трябва да си весел, ведър, бодър, жизнен, разговорлив, организиран. Най-сетне с чиста съвест можеш да кажеш здравей на добрата стара меланхолия, да я облечеш като стара жилетка и да се свиеш с нея на дивана.

Купуваш си страхотен нов чадър и дори не обясняваш защо.

Мирис на мокри листа. Първи струйки дим над комините. Някой някъде преди хиляди години е минавал оттук и е усещал същото – мирис на есен.

Лятното примирие свърши. Доцентите по спам и професорите по пиар пълнят пощенските кутии като пълноводни реки – язовир. До Коледа нещата ще прелеят.

Забравили, че са хотелиери, ресторантьори, хазяи, гларуси, мъжете от малките крайморски градчета отново стават рибари. Говорят за силата на вятъра, за мрежи, оплели се във витлата, за студа в лодката в 3 сутринта. Мъже.

Прегръщаш дърво, а то те засипва с листа като утешение.

Хората летуват, раците зимуват, а кой есенува?

Всеки път като минавам край училищен двор, гледката на крещящите, тичащи и ядащи пица в междучасието хлапета ме зарежда. Но все пак винаги си казвам – колко е хубаво, че не съм на училище. Не го обичах и това си е.

София, на изхода от лятото, има няколко добри нови графита. Любимият ми е „Срах!” Оценявам радостта и искреността в посланието.

Есента е градски сезон, жълтите павета са най-красиви мокри. Друг въпрос е колко те пързалят.

Преминаваме на червено.

Вернисаж в двора на галерия. Изисканите разговори на чаша шампанско се смесват със силната миризма на печени чушки от съседен балкон.

Понякога сутрините са толкова студени, че ти идва да наметнеш с нещо топло момичетата по бански, останали тук-там по билбордовете.

Пак тръгваме на премиери, пърформанси, инсталации, рекламни партита и само някои щастливци тръгват по следите на лятото.

Духаш във въздуха и виждаш облачето пара. Жив си, значи.

В Гърция се готвят да берат маслините. Усещате ли аромата на пресния зехтин?

Подритваме кестени. Слагаме ги в джобовете си. Има нещо съвършено в лъскавата им твърдост, има нещо съвършено в есента с нейните приглушени звуци, мека светлина и цвят на мед. Сложете си парченце есен под езика и я оставете да се разтопи. Запомнете вкуса й, защото догодина ще е различен.