Джетът ми, екологията ти
Малко черноморско градче. В залива му се провежда състезание с джетове. Адов шум. Усещам как власинките във вътрешното ми ухо измират групово. Сбогом навеки, малките!
Синият кит е най-голямото същество на Земята, в устата му могат да се поберат 100 души. В размножителния си период той пее буквално неустоимо - издава 190 децибела. Не знам кога точно се размножават джетовете, но е факт, че тяхната песен стига 150 децибела, а колко излиза хоровото им пеене при състезание, е по-добре да не знам. В Древен Китай убивали лошите с висок шум, сигурно са им пускали запис от състезание с джетове... А за да бъде смъртта им по-мъчителна, им съобщавали колко харчи един джет, ако се кара край плажа на Сънито - 60 литра на час.
Четох, че слухът ни е предназначен да чува крилцата на синигер. 85 децибела, колкото издава една косачка, вече са опасни, да не говорим, че нашите закони разрешават 50-60 децибела за жилищни зони и до 70 - за промишлени. Шумовото замърсяване докарва инфаркт, без майтап.
Гледах хората, които карат джетовете. Момчета и момичета, родителите им горди на брега. Вероятно са най-малко горна средна класа. Ако ги попитам, ще ми кажат, че се хранят здравословно, не, никакви отрови в тялото, това захар, недай си боже глутен или Е-та, всичко най-добро за децата им и за тях самите. Подозирам, че вечер тихо плачат за участта на Световния океан. Обаче - 60 литра на час.
Излиза, че екологичното поведение е много готино, но ако може да го практикува някой друг. За това, което вкарваме в тялото си, сме много внимателни, четем, интересуваме се, но за това какво ние причиняваме на околната среда - еми, кво толкова. Нали адреналинът ни е важен? Нали трябва да се забавляваме "всеки ден от всеки час". Кой иска да чува някакъв си тъп синигер? Или собственото си десетдецибелно дишане?
А колко ли децибела вдига мисленето?