Музиката на Роби Уилямс на концерта му вчера не ми стигна, но отново си тръгнах щастлива и с пълно с любов сърце. И се чувствах прегърната. Топло е да израстваш заедно с израстването на изпълнител, чиято музика обичаш. И макар да ви дели какво ли не, да ви събира искреността му, добротата му и сходният етап в житейския ви път. Заедно да сте на 20 и всичко да започва, по едно и също време да минавате през много бурни 30, после да намирате посоката си, когато сте на 40 и вече да сте на попрището жизнено в средата.

Роби наистина е крал на забавлението. Личи си, че го обича и че го умее. Точно така, както умее да отваря сърцето си, когато пише музика и текстове и когато пее. И както може да разпява публиката, да говори с аватар на 17-годишното си аз (защото при всяко интервю го питали какво би му казал. И в двете ми интервюта с него не съм го питала това!), да понесе сутиен, подаден му от фенка в публиката или да закачи българското знаме на стойката на микрофона си и да поздрави от сърце за победата на българските волейболисти. Роби умее това! Умее да прегърне момиче от публиката и да му изпее заедно с цялата публика „She is the one”, защото е видял живота и блясъка в очите му. Умее да носи всякакви дрехи, да се преоблича за секунди, да се съблича и да съблича душата си, но да запази смирението си.

И да сподели, че майка му е с деменция и не го познава. Че баща му е с Паркинсон и не е излизал в продължение на година от стаята си, но скоро убеден от свой приятел, излязъл и отишъл да види негов концерт. Че майката на Айда – неговата тъща, била диагностицирана с четвърта степен на рак и след това се оказало, че ракът от само себе си е излекуван. И че му е приятно да ходи на турне, защото има четири деца вкъщи и че в същото време трябва да го прави, за да ги храни.

И кой е като Роби – кой би си признал или би се пошегувал пред един стадион публика, че вече отдавна не му става, че ни пее, защото за това му плащат или че е отказал всеки от публиката да има светеща гривна, както направили Coldplay на концерта им, защото гривните стрували по 10 евро на човек. И че конфетите, които се разлетяха над стадиона, са тоалетната хартия от хотела, в който е отседнал.

И в прекрасната компания на аватарите на легенди като Елвис Пресли, Фреди Меркюри и Джон Ленън да ни каже, да каже на публиката си, че се надява, че искаме да остареем заедно с него. А аз през цялото време, докато се смеех на шегите му, докато пеех с него, докато плачех, когато разказваше за отиващите си негови близки, си мислех точно това – че да, бях млада с неговата музика, пораствах с нея и искам да остарея с нея. Той наистина е единствен! В моя саундтрак He is the one!