Ален Делон, свещеното чудовище на френското кино

20 май 2019

На 19 май 2019 г. дъщерята на Ален Делон Анушка, както той нарича "жената на моя живот" му връчи почетна Златна палма за цялостно творчество в Кан. Седем пъти филми с негово участие са били номинирани досега за 62-годишната му звездна кариера и това е първото му признание от френския филмов фестивал. Седмица преди получаването на приза избухна революция, но този път атаката беше от Движението на жените в Холивуд, Women and Hollywood. Журито на фестивала беше атакувано да преосмисли решението си за награда на "свещеното чудовище" на френското кино с петиция, подписана повече от 26 000 души. Според текста й френската легенда е сред 10-те най-мразени известни личности във Франция. Популярен с директния си и открит изказ в публичното пространство и скандалните си изявления, сред които твърдението му, че не трябва да се допуска гей двойките да осиновяват деца, че към жените човек трябва да се отнася мъжки, което включва и "плесници". Наградата му беше подложена под въпрос и заради домашното насилие, в което синовете му го обвиняват. Големият му син Антони (чиято майка е Натали Делон) разказва в автобиографията си, че за да направи по-силен и по-голям мъжкар, баща му го е затварял в клетка с кучета като малък. Ален Фабиен - най-малкият син на Делон го обвинява, че е посягал на майка му Розали ван Бремен. Публичният имидж на актьора страда и заради симпатиите му към крайно десните политически движения във Франция и позицията му, че имиграцията в неговата страна трябва да бъде спряна. Според петицията Делон е причислен към расистите, сексистите и хомофобите.

Дали е такъв? Актьорът работи блестящо с Лукино Висконти (Роко и неговите братя, Гепардът) - един от ярките европейски режисьори, открито заявяващ своята хомосексуалност. След като Сесил Б. Де Мил харесва Ален Делон на прослушване при първата му поява в Кан и го кани в Холивуд, Жан Кокто, също открито хомосексуален, и негов приятел, го убеждава да остане във Франция с пророческите думи: "Ален, в Америка ще си един от хилядите. Останеш ли във Франция, ще бъдеш Делон и ще си номер едно." 

В предаването Journal de dimanche актьорът отговаря на въпроса дали наистина е удрял жена по следния начин - "Да, удрял съм жени, но трябва да кажа, че много повече жени са шамаросвали мен. И в същото време никога не съм насилвал жена в живота си, за сметка на това пък самият аз съм бил доста насилван от жени."

На 83 години Делон издържа за пореден път в живота си кръстосания обстрел на медиите. Делон е силен. Той е породата не на оцеляващите, а на победителите. Ален Фабиен - най-малкият му син го цитира: "Баща ми казва, че има раса на господарите (Като едноименния филм с френския актьор) и това е расата на тези, които знаят как да живеят и знаят как да бъдат себе си." Ален знае. Оцелял е три години във войната в Индокитай, където е заминал на 17 г. Носил е цял живот болката от раздялата на родителите си, които се разделят, когато е едва четиригодишен и го оставят при приемно семейство. Огромната празнина от чувството, че е бил изоставен той опитва да преодолее цял живот. Не ги е било много грижа, както споделя актьорът. Баща му се появява на хоризонта едва когато Делон става известен. И двамата с майка му преоткриват колко го обичат едва тогава. И тази самота, която актьорът признава, че не е могъл да преодолее с никоя жена, го белязва. Най-голямата му битка е със самия него. "Обичам да ме обичат както аз обичам, когато обичам. А аз обичам до лудост." - казва той. Кой може да се похвали, че е бил толкова обичан, колкото него? Магнетичността му вероятно е резултат на огромните му дълбочини. Дълбокото винаги крие и мрак. Кой не се оказва изправен в определени на живота си пред своите сенки? Не всеки се бори с тях. И най-близките понякога попадат в най-мъртвия хлад на сянката. Това не е опит за защита, нито за психоанализа. По-скоро е опит да бъде разбран такъв, какъвто е. Делон може да бъде горд, че е получил прошката, любовта и признанието на децата си. 

"Да остаряваш е като да потъваш" - цитира актьорът любимия си генерал де Гол, това всъщност е цитат на френския писател Франсоа Рене Шатобриан, който казва, че "Остаряването е като да дебнеш всяка секунда, без никога да имаш покой." Делон се справи със световната слава от съвсем млад, с мащабната изява на таланта си, с огромната любов и харесване на публиката си и вчера пое Златната палма от ръцете на дъщеря си. Той я заслужава.

Не е политически коректен, както е много важно през 21 век, грешен е, краен е. Магия е. Очите му са по-светло сини сега. Но погледът му наживо е... Дъщеря му Анушка в телевизионно интервю преди години споделя: "Единственото, което ме притеснява, когато баща ми е до мен, е промяната в погледите на жените, когато той се появи някъде". Майка му в едно интервю признава, че когато оставяли шестнайсетгодишния й син, преди да избяга в Индокитай, да продава в колбасарския магазин на втория й съпруг, там ставала навалица от жени с погледи, пълни с обожание.

Неговите снимки с Роми Шнайдер, Мирей Дарк са вдъхновение и любовта в най-красивия й момент. И най-важното е 

Талантът му.

Роко и неговите братя, Прeходът, Двама мъже в града, Нашата история, Ярко слънце, Самурай, Борсалино, Кланът на сицилианците, Басейнът...

Ален Делон наистина НЕ играе, той ЖИВЕЕ във филмите си. Просто е. Талантлив е. Омагьосващ е.

ВИЖ КОМЕНТАРИ
ТВОЯТ КОМЕНТАР