На 19 май 2019 г. дъщерята на Ален Делон Анушка, както той нарича "жената на моя живот" му връчи почетна Златна палма за цялостно творчество в Кан. Седем пъти филми с негово участие са били номинирани досега за 62-годишната му звездна кариера и това е първото му признание от френския филмов фестивал. Седмица преди получаването на приза избухна революция, но този път атаката беше от Движението на жените в Холивуд, Women and Hollywood. Журито на фестивала беше атакувано да преосмисли решението си за награда на "свещеното чудовище" на френското кино с петиция, подписана повече от 26 000 души. Според текста й френската легенда е сред 10-те най-мразени известни личности във Франция. Популярен с директния си и открит изказ в публичното пространство и скандалните си изявления, сред които твърдението му, че не трябва да се допуска гей двойките да осиновяват деца, че към жените човек трябва да се отнася мъжки, което включва и "плесници". Наградата му беше подложена под въпрос и заради домашното насилие, в което синовете му го обвиняват. Големият му син Антони (чиято майка е Натали Делон) разказва в автобиографията си, че за да направи по-силен и по-голям мъжкар, баща му го е затварял в клетка с кучета като малък. Ален Фабиен - най-малкият син на Делон го обвинява, че е посягал на майка му Розали ван Бремен. Публичният имидж на актьора страда и заради симпатиите му към крайно десните политически движения във Франция и позицията му, че имиграцията в неговата страна трябва да бъде спряна. Според петицията Делон е причислен към расистите, сексистите и хомофобите.

Дали е такъв? Актьорът работи блестящо с Лукино Висконти (Роко и неговите братя, Гепардът) - един от ярките европейски режисьори, открито заявяващ своята хомосексуалност. След като Сесил Б. Де Мил харесва Ален Делон на прослушване при първата му поява в Кан и го кани в Холивуд, Жан Кокто, също открито хомосексуален, и негов приятел, го убеждава да остане във Франция с пророческите думи: "Ален, в Америка ще си един от хилядите. Останеш ли във Франция, ще бъдеш Делон и ще си номер едно." 

В предаването Journal de dimanche актьорът отговаря на въпроса дали наистина е удрял жена по следния начин - "Да, удрял съм жени, но трябва да кажа, че много повече жени са шамаросвали мен. И в същото време никога не съм насилвал жена в живота си, за сметка на това пък самият аз съм бил доста насилван от жени."

На 83 години Делон издържа за пореден път в живота си кръстосания обстрел на медиите. Делон е силен. Той е породата не на оцеляващите, а на победителите. Ален Фабиен - най-малкият му син го цитира: "Баща ми казва, че има раса на господарите (Като едноименния филм с френския актьор) и това е расата на тези, които знаят как да живеят и знаят как да бъдат себе си." Ален знае. Оцелял е три години във войната в Индокитай, където е заминал на 17 г. Носил е цял живот болката от раздялата на родителите си, които се разделят, когато е едва четиригодишен и го оставят при приемно семейство. Огромната празнина от чувството, че е бил изоставен той опитва да преодолее цял живот. Не ги е било много грижа, както споделя актьорът. Баща му се появява на хоризонта едва когато Делон става известен. И двамата с майка му преоткриват колко го обичат едва тогава. И тази самота, която актьорът признава, че не е могъл да преодолее с никоя жена, го белязва. Най-голямата му битка е със самия него. "Обичам да ме обичат както аз обичам, когато обичам. А аз обичам до лудост." - казва той. Кой може да се похвали, че е бил толкова обичан, колкото него? Магнетичността му вероятно е резултат на огромните му дълбочини. Дълбокото винаги крие и мрак. Кой не се оказва изправен в определени на живота си пред своите сенки? Не всеки се бори с тях. И най-близките понякога попадат в най-мъртвия хлад на сянката. Това не е опит за защита, нито за психоанализа. По-скоро е опит да бъде разбран такъв, какъвто е. Делон може да бъде горд, че е получил прошката, любовта и признанието на децата си. 

"Да остаряваш е като да потъваш" - цитира актьорът любимия си генерал де Гол, това всъщност е цитат на френския писател Франсоа Рене Шатобриан, който казва, че "Остаряването е като да дебнеш всяка секунда, без никога да имаш покой." Делон се справи със световната слава от съвсем млад, с мащабната изява на таланта си, с огромната любов и харесване на публиката си и вчера пое Златната палма от ръцете на дъщеря си. Той я заслужава.

Не е политически коректен, както е много важно през 21 век, грешен е, краен е. Магия е. Очите му са по-светло сини сега. Но погледът му наживо е... Дъщеря му Анушка в телевизионно интервю преди години споделя: "Единственото, което ме притеснява, когато баща ми е до мен, е промяната в погледите на жените, когато той се появи някъде". Майка му в едно интервю признава, че когато оставяли шестнайсетгодишния й син, преди да избяга в Индокитай, да продава в колбасарския магазин на втория й съпруг, там ставала навалица от жени с погледи, пълни с обожание.

Неговите снимки с Роми Шнайдер, Мирей Дарк са вдъхновение и любовта в най-красивия й момент. И най-важното е 

Талантът му.

Роко и неговите братя, Прeходът, Двама мъже в града, Нашата история, Ярко слънце, Самурай, Борсалино, Кланът на сицилианците, Басейнът...

Ален Делон наистина НЕ играе, той ЖИВЕЕ във филмите си. Просто е. Талантлив е. Омагьосващ е.