На вербалната агресия отговаряш с вербална, вече на физическата се защитаваш, така че да се защитиш. Да, един мъж трябва да може да защити семейството си и не, един мъж не трябва да скача да се бие при първата подхвърлена реплика. Това са кръчмарски свади.

Джeйда Пинкет-Смит, жената на актьора Уил Смит, не беше нападната физически. През годините на Оскарите сме чували
всякакви шеги, включително и сексистки и расистки. Изненадана съм, че у нас дори хора, които непрекъснато се шегуват
публично с другите хора и техните физически недостатъци, защитават Уил Смит. Дори тези, които най-непремерено се
шегуват, най-категорично го защитават. Тоест ако някой дойде да ги бие тях, те щяха да приемат това за нормално, така
ли?

Уил Смит можеше да хване за ръка жена си, да стане и да напусне демонстративно церемонията, ако беше толкова наложително
да покаже обидата си. Не може да раздава юмруци.

Голямото се оглежда в малкото. Ако оправдаваме Уил Смит, значи на едно следващо ниво би трябвало да оправдаем
терористичния акт срещу “Шарли Ебдо”, а на едно по-следващо - военните действия на Русия срещу Украйна. Всеки защитава
нещо (или поне така мотивира действията си) - жена си, религиозните си убеждения и светини, подложените на тормоз
години наред руснаци в Луганск и Донецк (не ми обяснявайте, моля, че няма такива, това дори няма да го коментирам).

Обаче агресията си е агресия. Мащабите, нивата са различни, но агресията си е агресия. Дори няма значение дали е
инсценирано (аз мисля, че не е).

Ти си звезда, 54-годишен мъж, с три деца и 30-годишен брак, от 20-годишен си милионер и сега твой колега ти подхвърля нещо тъпо и ти ставаш и се мяташ да се биеш все едно си на улицата пред дискотека, а не на едно все още уважавано, гледано от милиони събития. До теб в залата са актьори, режисьори, продуценти легенди, толкова талантливи хора. Обиждаш тях, обиждаш събитието, обиждаш професията си, всичко, което си постигнал, обиждаш дори сестрите Уилямс и хвърляш сянка върху филма за техния живот и техния баща. Обиждаш собствените си деца. Дори по някакъв начин обиждаш жена си, която уж защитаваш. Обиждаш себе си.

Под светлините на прожекторите носиш отговорност и не си просто “себе си”. Уил Смит демонстрира липса на класа, на
самообладание, на хладнокръвие - според мен.

Смятам, че случаят със сигурност ще има развитие. За мен и без това посърналият имидж на Оскарите пострада много. Чета,
че рейтингът им леко се е покачил в сравнение с миналата година. Само че рейтингът е едно, имиджът - друго.