Пиша това с голяма любов и тъга – от свое име най-вече, разбира се, но и от името на всичките ми колеги от списание EVA, макар много от тях вече да не са част от екипа. Никой не ме е упълномощавал, обаче не мога да напиша този текст единствено от свое име, тъй като познанството ми с Татяна Лолова, Кралицата Слънце на българските кино и театър, е свързано изцяло с работата ми в списанието.

Не и последната ни среща обаче. Тя бе лична и на нея госпожа Лолова бе със съпруга си Славе, вече тежко болен. Един изключително деликатен, интелигентен човек, който си отиде няколко месеца по-късно. Тя говореше за много неща, но мислеше само за него. И двамата бяха преплели корените си много отдавна и само как си личеше това! Нямам никакво, съвсем никакво съмнение – тя силно е искала да потегли натам, накъдето потегли днес.

Татяна Лолова се качваше и слизаше от трона си на звезда, когато и както й скимне. Не знам как го правеше.Когато за първи път се срещнах с нея около проекта на EVA „Актрисите”, в който снимахме и разговаряхме с 15 от най-добрите български актриси от различни поколения, тя влезе в студиото и рече: „И какво? Сега хората като видят списанието и ще кажат: Ето я тая Лолова, дошла сега пак тук да се снима, да се смее и като отворила онази ми ти уста!”

И от този момент нататък ние, които бяхме там, като отворихме онези ми ти усти и не спряхме да се смеем почти през цялото време, понеже „тая Лолова” не спря да ни разсмива и забавлява сигурно два часа. Стенд ъп комедия ли беше това, спонтанно родено one woman шоу ли беше -  така и не разбрахме. Тя просто не можеше по друг начин. Беше Актриса.

Поканиха ни в Нова телевизия по повод проекта „Актрисите” и двете с госпожа Лолова отиваме. В колата на мен започва да ми пресъхва устата от предстоящото участие, понеже се притеснявам страшно много. Все пак се опитвам да водя някакъв разговор и казвам на Татяна Лолова, че съм гледала еди си кой нов български филм и хич не ми е харесал, но най-вече не ми е харесала работата на еди си кой. Греда! Лош избор на тема! Определено! Лолова скочи: „Ама как си позволявате да говорите така за този човек с неговия огромен опит и талант!” Стана ми криво, защото все пак си казвам мнението, пък и не съм използвала обидни думи. „ Съжалявам, наистина никак не ми хареса!” – потвърждавам аз. Настъпва мълчание и аз разбирам, че не се познаваме толкова добре, че да коментирам нейни колеги пред нея, и че явно трябваше да помисля за по-деликатна тема на разговор. „Извинете, просто ужасно се притеснявам заради телевизията!” – казвам й аз в опит да прекратя злощастната тема. „Ама как си позволявате да се притеснявате от телевизията!” – скара ми се тя и ме потупа по рамото. Потупване, което между другото ме успокои тотално, защото изведнъж видях ситуацията по съвсем друг начин: ехо, до теб е Татяна Лолова! И беше толкова готино! Тя създаваше уют и сигурност само като се появеше – с невероятната си харизма, косата, очите, осанката, гласа, чувството си за хумор. С това, че я познаваш, откакто се помниш. Затова сега цяла България тъжи за нея. Защото си е отишъл сякаш близък на всички нас човек.

Когато по-късно ги снимахме двете с актрисата Мая Бежанска като Лоръл и Харди в комедийния ни проект "Мъжът в мен", тя играеше непрекъснато. Ако се случи да замълчи за половин минута, веднага изстрелва: С какво сега да ви забавлявам? И започва да разпитва, да разказва. Щастливи бяха срещите ни с нея, много! Благодарим за честта да Ви познаваме, госпожо Лолова! И за радостта благодарим!

Поклон пред Вас!