Играч на пазара
И какво правят големите? Крадат моделите на малките

Някои от тези момичета до ден днешен са до мен в агенцията. Макар че беше трудно във времето, когато нямаше пазар, да ги задържа. Да ги развивам. Първото, което направих, беше да ги доведа в София. С влака. За толкова имах пари. Налагало ми се е дори да вземам назаем, за да ида на работа. Някои започват от нулата, а други от под нулата. В един от първите си така наречени работни дни запознах момичетата със Светла Димитрова от Ариес Уникат. Тя хареса някои от тях, веднага им предложи ангажимент. Показа ги на други нейни колеги. Оттам отидох да ги покажа в телевизионните предавания. Първата ни изява беше на конкурс „Мис София“ – мои моделки спечелиха първо и трето място. Вече трябваше да си намеря офис в София. И пак ми се случиха нещата от само себе си. На едно от първите ревюта, които организирах в Перник, срещам един мой приятел от детинство, Иво. Така му се радвам, спомняме си детството. Казвам му какво правя. А той се хвали, че има успешен бизнес, че му вървят нещата и се реализира добре и ако имам нужда от помощ, той е насреща.

Това е човекът, който ми помогна финансово за офиса в София. Парите бяха достатъчни за наем и обзавеждане, но за да се издържам, ми се наложи съвсем скоро да намеря платени ангажименти за моделите си. Бяха сложни времена. Васил Папазов беше най-силен в бранша, имаше международни контакти, държеше правата на няколко конкурса. Организираше Мис Тийм България. И аз като малка и нова агенция гледах навсякъде да предложа свои модели, да получим и ние своя шанс. Изпратих момичета и на този кастинг. Папазов хареса няколко от тях. И какво правят големите агенции? Крадат моделите на малките. Аз – горда и щастлива, че моя моделка е спечелила този конкурс, съвсем наивно си представях, че ще бъде обявена като модел на Ивет Фешън. И ще работим съвместно. В следващия момент тя излиза на корицата на не помня вече кое списание като модел на друга агенция.

Това беше първият голям шамар и урок от модния бизнес. Много тежко го преживях, плаках, все едно ми откраднаха детето. Обадих се по телефона на Васил Папазов, карах се с него, защитавах си позицията, обяснявах, че не е честно да се работи така. Не ми обърна особено внимание. Убеди родителите на модела ми, че той ще й осигури по-добри ангажименти и бъдеще, че аз съм в началото на кариерата си и нямам неговите връзки и позиции. Аз и до ден днешен не си позволявам да постъпвам така. Принципно не е извън правилата и не трябва да се приема лично. Дори преди време шефовете на големите модни агенции се събирахме да си изясним правилата в бизнеса, но това така и не се получи. Поне се допитваме една до друга, когато възникне подобен проблем. Преди години, когато аз започвах, обаче ставаха войни за крадене на модели.

Опасен бизнес
Офисът беше разбит, а в моята снимка – забит нож

Никога не съм си давала сметка, че този красив бизнес може да бъде опасен. Докато не го изпитах на собствения си гръб. Аз тръгнах авантюристично – исках да се докажа на мъжа си. Не знаех какви са рисковете и в какво се впускам. При Роза всичко ми изглеждаше спокойно, професионално, бляскаво, без неприлични предложения. Тъкмо като за мен. По-късно усетих в какво съм нагазила, но вече бях пристрастена. И настървена да се доказвам. В смутните времена, когато се зародиха групировките, те се опитваха да рекетират всеки бизнес, от който се изкарваха пари. За своя бизнес и за себе си разбрах, че участвам в опасна игра, когато един ден намерих офиса си обърнат с краката нагоре. А върху плакета, който седмица по-рано бях получила за най-добра модна агенция, беше поставена моя снимка със забит в нея нож. През 1997 година се случи. Разбрах, че някой иска да се откажа. Бях вече фактор в модния бизнес. Конкуренция. Но в този миг се уплаших и не знаех какво да правя. Беше нещо различно от това да ми крадат моделите.

Тогава един приятел, астрологът Иван Станчев, лека му пръст, ми каза: който го е страх от мечки, не ходи в гората. Само защото споделих с него, че може би трябва да си наема охрана. Каза ми буквално: „Или продължаваш както досега, или отиваш на село, слагаш пеньоара и ролките на главата и ставаш примерна домакиня.“ Тогава си дадох сметка, че искам да продължа каквото и да ми струва това. И проблемите не закъсняха да се нанижат един след друг. Имаше много, макар и по-малки дразнители по онова време. Ако в сегашното си хармонично състояние на духа трябва да се сблъскам с подобни рискове, не знам дали бих имала куража, който показах тогава. Бях силна, защото имах малко за губене. Затова и не станах зависима от някоя групировка, въпреки че върху мен имаше натиск.

Имало е момент, в който съм събирала моделите си и съм им казвала: край, приключвам. Беше след заплаха, че ако мои момичета не присъстват на парти в някаква вила, може да ми се случи нещо непредвидено. Отказах категорично. И офисът ми бе разбит за пореден път. Тогава по съвет на мои приятели го затворих. Прибрах се вкъщи и ме беше страх да излизам. Около два месеца не знаех, като изляза, какво ме чака навън. Бях в безизходица. Събрах в едно кафене всичките си момичета и им казах, че няма да им се разсърдя, ако отидат в други агенции, че аз затварям моята. Бяха към 15 моделките ми тогава, Наталия Гуркова беше сред тях. Те скочиха и казаха, че остават с мен в този труден период и ме подкрепят. Окуражена, реших, че трябва да си намеря съдружник, за да имам възможност да работя и да се развивам на по-високо ниво. Запознах се с един невероятен човек, който имаше отношение към моя бизнес. И така станахме съдружници. С него до ден днешен сме заедно в играта – Людмил Стойков. Благословена съм, че той и неговата съпруга Елза Радкова са до мен и мога винаги да разчитам на тях.

Когато моделки от други агенции дойдоха в моята, моят мъж пострада. И то беше не заплаха, а опит за убийство. Върнах се една нощ и паркирайки колата, забелязах някакви младежи да се мотаят край нея. Офисът ми беше един етаж под жилището ни. Звъня, никой не ми отваря, ровя за ключовете, вадя, отключвам. В момента, в който се качвам, отдолу се звъни. И казвам на мъжа ми да слезе да види кой е. Беше ме е страх да не разбият колата тези, които видях да се навъртат из паркинга пред блока. Слезе. Минаха 10 минути. Качи се целият в кръв, имаше огромен разрез на два милиметра от сънната артерия. Припадна пред мен, лицето му загуби цвят. Не бях виждала толкова кръв преди. Извиках линейка, изпаднала в паника. Впоследствие лекарите от „Пирогов“ ни казаха, че няколко минути забавяне са щели да костват живота му. Евгени, с когото живея до ден-днешен, не ми беше съдружник, не ми беше официално и съпруг. И си мисля, че това, което се случи на него, бе предназначено за мен. Две седмици по-късно Мария Бонева два блока по-надолу беше залята с киселина. На същата улица. Ние дори не можахме да повдигнем обвинение. Самите полицаи ни посъветваха да се откажем. Беше голям стрес. Но продължихме. Да работим и да се развиваме. Все едно нищо не е било. А белегът на лицето на мъжа ми стои и до днес...

Неприличните предложения
Отказвахме ги, макар че от това се правеха пари, не от дефилета

Винаги е имало опити моделките да бъдат наемани за други цели, освен за дефилета и модни фотосесии. За компании, най-общо казано. Аз си знам как съм отхвърляла тези идеи. Сега е по-различно, защото имиджът и името на Ивет Фешън ме пази. А по онова време се знаеше, че моделката основно се използва за компаньонка на богати мъже. Хората с пари могат да си го позволят и тя с удоволствие трябва да го прави. Светът се върти около парите и жените. И всеки мъж с власт и положение иска да има до себе си най-красивите и известни жени – тогава, както и сега, това бяха моделките. Оттам и интересът на групировките към модните агенции – за да вървят богатството и красотата ръка за ръка. Но още от самия старт на агенцията аз имах принципи и знаех, че трябва да ги отстоявам с цената на всичко. Не мога да се пречупя, да газя през себе си. Макар че по онова време много повече пари се изкарваха така, а в другото пари нямаше. Ангажиментите бяха или за без пари или за символични 10-20 лв.

Най-престижната и професионална агенция в България
Конкурсът Ивет Фешън Топ Модел и календарът са очаквани светски събития

Това, което ме кара да се чувствам много добре и по някакъв начин да се развивам и израствам, е фактът, че след толкова години Ивет Фешън е най-успялата агенция в България. Което и престижно списание да отвориш, виждаш моделите на Ивет Фешън.
С Жени Калканджиева се запознахме през 1994 г., когато създадох моята агенция. Един ден тя дойде в офиса ми на Петте кьошета, разказа ми за своята агенция. Попита дали е възможно да си сътрудничим. Моят инструктор да обучава и нейните моделки. Естествено бях ок. Много приятелски потръгнаха взаимоотношенията ни. Но в условията на конкуренция нямаше как да останат такива. По-нататък вече нямахме лични отношения. След време Жени подаде ръка – обади се по телефона миналата година, заедно с Ирина Папазова дойдоха с предложение да направим асоциация на българските модни агенции. Идеята беше страхотна, но така и не се осъществи. Но пък в този разговор си изяснихме доста неща, което трябваше да направим преди време.

В момента само в София има стотина регистрирани модни агенции. И някои от тях дърпат много хубави момичета с потенциал за модели. Които, ако ги хванем ние, можем да ги развиваме професионално. Обещават им чудеса и после ги разочароват. След това момичетата и на нас не вярват. Чрез медиите се опитвам да достигна до хората и да ги накарам да разберат, че има различни, истински и работещи агенции, които намират и развиват момичета, които пътуват и се снимат редом със световно известните модели. Жалкото е, че в България медиите лансират момичета, които само оправдават заниманията си с моделство и това размива представата и понятието какво означава да бъдеш истински модел. Обяснявам за нашия конкурс Ивет Фешън Топ Модел, че е наистина на високо ниво. И че ако Ивет Фешън има конкуренция, то това са големите модни агенции по света.
Нашите имиджови събития – конкурсът Ивет Фешън Топ Модел и презентирането на годишния календар – са най-очакваните и популярни събития в модния свят. Календарът ни се отпечатва в лимитиран тираж и се подарява на избрани хора. Интересът към него нараства с всяка изминала година – имало е хора, които са искали да го закупят на каквато и да било цена само и само да го притежават.