Много артисти говорят за подкрепа към ЛГБТ общността, но ти го показваш с действия. Откъде идва тази смелост да бъдеш открито на страната на хората, които понякога обществото поставя в периферията? 

Не обичам да деля хората на категории, преди всичко за мен същността на човек е била на първо място – какъв човек си, как обичаш и как се отнасяш към другите. Но каква е сексуалната му ориентация, никога не ме е засягало. Всеки има право да бъде себе си и да живее живота така, както на него му харесва. Самата аз съм обградена с много представители на ЛГБТ. Имам една песен, „Все по живота“ се казва – в нея пея за това, че обичам живота и го обичам такъв, какъвто ми го е предоставил Господ и какъвто съм си го направила аз. И защо някой да е лишен от това да живее живота си както иска!? Аз каква съм, че да съдя хората. Някои неща или ги приемаш, или не, с разбиране и с човечност. Другото са пак стереотипи, етикети, на които аз никога не съм робувала и даже започвам да се ядосвам. Гледам човека, не сексуалната му ориентираност. Радвам се, че под някаква форма съм повлияла и на моята половинка, който преди години не приемаше, не допускаше и гледаше отстрани. Но това е огромен успех за мен – да повлияеш на един човек дори. 

ЗА СЕМЕЙСТВОТО И МАЙЧИНСТВОТО

Почти 20-годишна е връзката ви с Галин – кой огън ви топли така силно на фона на безумния ежедневен професионален и личен ритъм?

Това е един от най-често задаваните ми въпроси, не само в публичното пространство, но и от хора, които някак си трудно успяват да балансират между кариера, семейство, лично пространство, себе си. Пак в основата на това са компромисите, да си готов да приемаш някои неща. Радвам се, че и двамата го правим. Той е готов да се лиши от моето присъствие за ден, два, три, в които ме няма, защото съм на участие – гледа децата в това време, защото никой не ни помага за тях. Бабите се включват, но в определени моменти. През годините сме се справяли изцяло сами. 

Най-важното е, че сме истински един с друг – това е разковничето за запазването на огъня.  

Всичко си казваме във всеки момент. Когато не ми е добре, казвам му, а той го приема. С разбиране. Аз към него и той към мен. Никой не е перфектен. Но сме се приели. 

Например Галин е адски точен, до степен да бъде 15 минути по-рано от уговореното време. Докато за мен е нормално 10 минути закъснение. И точно тези 15-20 минути разлика ни създават напрежение. Но, слава богу, нашите недоразумения са от такова естество, а това реално е нищо. Като цяло сме си в синхрон. Галин обича много музиката, вълнува се от това, което правя, на моменти дори много повече, отколкото аз. Мога да кажа, че той ми е фен, опора, приятел. Той ми е коректив и като човек, който гледа с друго око на кариерата ми, на когото имам доверие, през годините се допитвам до него. Но в основата на отношенията ни са разбирането и уважението. 

Моментът със сина ти на концерта показа една много човешка страна от теб. Как майчинството промени начина, по който гледаш на сцената и успеха? (Преди концерта малкият син на Галена, Алекс, се спъва и счупва зъбче, но се събира емоционално и дори излиза с нея на сцената за едно от изпълненията ѝ.)

Майчинството ми е помогнало да не издигна себе си на пиедестал и да не изградя свят само около мен. Отговорна съм за двете си деца, мисля за тях, възпитавам ги. Реално те са най-важното нещо в живота ми. Всичко останало е след това. Майчинството дава друга перспектива – осъзнаваш, че нищо не е на всяка цена. Даваш си сметка кое е истинското и кои битки си заслужават. Приемам каквото и да се случи в кариерата ми, приемам нещата каквито са, защото има много други по-важни. Смятам, че майчинството, дошло на 24 години в моя живот, ме е съхранило нормална. Държи ме на земята малко или много.

Във възпитанието на децата ти има ли ценност, която особено държиш да притежават?

Децата ми са доказателство, че един човек идва с характера си и ти може само да го поошлайфаш, да му покажеш кое е правилно и кое не, да му покажеш верния път. Но има неща в природата ти, с които не можеш да се пребориш 100% (например дали си интровертен и експресивен, дали си по-тих или по-буен), можеш да работиш върху тях, но те са в характера ти. Има неща, които не се казват, а се показват като пример с поведение – например уважението, добротата, да си себе си и да се заявяваш. Днешното поколение го може това, на нас такъв тласък ни е бил по-нужен.