ЗА ЕТИКЕТИТЕ И СТЕРЕОТИПИТЕ

Попфолкът често носи много етикети. Ти сякаш от години се движиш между тях, но и извън тях. Как успя в това да НЕ позволиш на рамките да те определят? 

Мисля, че да поставиш етикет на някого е най-удобното нещо – поставят те в рамка, без много да вникнат в теб. Смятам обаче, че никой човек не е толкова еднопластов, че да му поставяш етикет. Това, че твориш в определен стил, е много повече от всякакви определения. Аз самата не определям себе си като попфолк певица, защото мога да пея всичко, доказвала съм го неведнъж. Обичам народна музика, обичам модерна музика, обичам и попфолк, и смятам, че просто така са избрали да виждат. Не обичам да анализирам много хората и да влизам в техните умове, да се чудя защо мислят по определен начин – просто го приемам. Усещала съм много пъти, че образът, който създават за мен, абсолютно не е този и не е пълен. Но с годините наистина разбрах, че не е нужно да се обяснявам на всички. 

Имало ли е момент, в който си искала да кажеш: „Това не съм аз“, но публиката вече е решила каква е Галена?

Може би е имало в началото на кариерата ми, докато търся себе си. Никой от самото начало на пътя си не се е заявявал. Всеки се лута и се търси. Със сигурност е имало моменти, в които не съм била себе си. Но сега съм категорично заявен артист, който знае какво иска, знае какво искат неговите почитатели и публиката му. Нямам желание да се боря с хората, които не искат да ме разберат или не приемат част от образа ми. Не са длъжни. Има хиляди изпълнители, в които могат да открият „своя човек“.

Твоята изява е перфектна – визия, поддържано тяло, култура на поведение, култура на изразяване, висок професионализъм, отношение към хората… Важността на всичко това с годините ли я осъзна, или от самото начало имаше яснота, че това са посоките, които трябва да следваш?

Начинът ми на изразяване невинаги е бил най-подходящият. Но да бъдеш адекватен в дадена ситуация е най-важното нещо – това съм установила. Важно е да умееш да се адаптираш, а аз имам тази способност. Наистина съм като хамелеон. Може би е от зодията ми Близнаци, но това много ми помага. Адекватността е може би едно от най-важните неща за един артист. Да си адекватен с поведение, с тоалет – на 40 години вече смятам, че знам как винаги да спазвам етикета. Освен това имам екип зад гърба си. Дори и да греша, има кой да ме потупа по рамото, да му се доверя, да го послушам.

ЗА ХОРАТА И ДОВЕРИЕТО

Държиш на хората, с които работиш. С годините обаче човек става по-внимателен кого допуска близо. По какъв вътрешен компас отсяваш хората в живота си?

Хората сами се отсяват. В годините си тръгнаха много мои близки хора от живота ми, без да се карам с тях – никога не съм се карала с никого. Той просто си тръгва, запазвам си отношенията, но просто напуска живота ми. И общо взето, изборът не е бил мой. Като че ли животът сам отсява хората. Някои не се върнаха въобще. Понякога си спомням много хубави моменти с тях. Наистина съм станала по-предпазлива с хората, които допускам до себе си. Не защото не вярвам, а може би защото повече ценя енергията си и не искам да я разпилявам за всеки. За мен винаги е било най-важно да съм в мир със себе си. Уважавам хората около мен, но не искам да нарушавам своя вътрешен мир. Особено заради хора, които не си заслужават. Хигиената в отношенията е много важна за мен.