„Tous les garçons et les filles“ се превръща във феноменален хит, продавайки невероятните два милиона копия, а младата Франсоаз Арди за една нощ се присъединява към групата на младите френски звезди Серж Генсбур, Джони Холидей, Силви Вартан, Франс Гал и др. Журналистите тутакси им лепват общ етикет, като наричат този френски поп рок, който те изпълняват, „йе йе“ (yé yé) по аналогия с английското „yeah!yeah!“, наложено от групи като „Бийтълс“. И именно „йе йе“ музиката се оказва музиката, която младежта на следвоенна Франция иска да слуша и харесва не по-малко от американските и британските поп хитове.

„Ако не беше начинът ми на обличане, никой нямаше да ме забележи“

Това са думи на самата Франсоаз Арди. Казва ги в интервю през 1969 г. Неувереността ѝ е нейната голяма слабост, но от друга страна, и нейната голяма сила. Истината е, че тя има реални основания за своята неувереност. Още в самото начало на кариерата си тя много бързо осъзнава нещо важно – гласът ѝ, меко казано, не е с особени възможности.  Разполага с три октави и това е всичко.

Само три октави. Има и още нещо обаче, което никой не може да отрече – онова, което пленява в нейната музика, е душата на гласа ѝ, тембърът, искреността, изповедта в текстовете ѝ, поезията. И още тогава, когато е съвсем млада, Франсоаз решава никога и за нищо на света да не изпълнява песни, които не чувства със сърцето си. Продуцентът Ерик Бензи, с когото Арди работи в продължение на повече от 20 години, казва за нея: „Още от 18-годишна тя знаеше, че е различна. Беше способна да излезе пред големи артисти като Шарл Азнавур и да каже: „Песента ти е глупост, не искам да я пея“. Никога не правеше компромиси“.

И още нещо осъзнава Франсоаз Арди – че младите хора обожават да я гледат точно толкова, колкото и да я слушат (а може би дори повече?). Нейната звезда изгрява в момент, в който Бриджит Бардо вече се е наложила като абсолютния секссимвол на Франция, пък дори и на цяла Европа. След гръмогласния успех на филма на Роже Вадим „И Бог създаде жената“ Бардо триумфира, където и да се появи, със своя имидж на „секси котенце“ – палава, лекомислена и сякаш създадена, за да радва мъжете. Франсоаз е нещо съвсем различно – тя е висока, андрогинна, с фигура на модел, интровертна, загадъчна, пропита от някакъв мрак, който не е ясно къде точно може да я отведе. Тя не флиртува с публиката, не флиртува с мъжете, откровена е, не играе роли… Веднага се превръща в „анти Бардо“ звездата на Франция. Още повече, когато в живота ѝ се появява фотографът Жан-Мари Перие.

Привидението, което никога не го напусна

През 1962 г., скоро след като парчето „Всички момчета и момичета“ вече се слуша в цяла Франция и дори във Великобритания, Жан-Мари отива да се запознае с новоизгрялата звезда на Франция Франсоаз Арди в дома ѝ – същия двустаен апартамент, купен от баща ѝ, в който тя все още живее с майка си. Именно мадам Арди отваря вратата, а зад гърба ѝ фотографът вижда „онова тънко, грациозно същество, онова привидение, което никога след това не ме напусна“.