Франсоаз Арди - пътят към любовта
Франсоаз Арди, която даде на света толкова красиви меланхолични песни за самотата и несподелената любов, в края на пътя е чула думите, която всяка жена мечтае да чуе от мъжа на живота си
Ирина Иванова 22 October 2024
Само след няколко години, през 1966 г., Жак става звезда с парчето си „Et moi, et moi, et moi“ („И аз, и аз, и аз“). Вече отдавна не носи очилата на отличник и междувременно е успял да се отърве от акнето. Франсоаз дори не си спомня, че вече са се срещали. Харесва парчето, харесва и него. Чрез общ познат му предлага да ѝ бъде китарист на един концерт, но той отказва.
Срещат се случайно в Берлин и тя повтаря предложението си, този път лично. Дютрон отново отказва. И тогава Франсоаз Арди за първи път в живота си сама кани мъж на среща. При това в къщата си в Корсика. Жан-Мари Перие не е поканен на тази среща.
Срещата е изключително неловка и омагьосваща. За да преодолеят напрежението помежду си, и двамата правят неща, които по принцип не правят – той говори непрекъснато, а тя се напива. „Защото се страхувахме ужасно един от друг“ – признава Франсоаз. Той ѝ припомня за онази първа среща, когато тя се е отнесла високомерно с него и ето, дори го е забравила. От притеснение тя се напива почти до безпаметност. Вечерта двамата завършват в леглото. „Този път ще ме запомниш ли?“ – пита я той на другата сутрин. Така започва връзката им.
За Франсоаз раздялата с Жан-Мари Перие е не по-малко странна от началото на отношенията ѝ с Жак Дютрон. Единственото, което ѝ казва Перие, е, че държи да се запознае с мъжа, заради когото е изоставен. Фотографът и Франсоаз запазват близки приятелски отношения до нейната смърт през юни 2024 г.
В продължение на няколко години Арди и новият ѝ любим полагат неимоверни усилия да вместват любовта си между концерти, турнета и записи. През 1971 г. Франсоаз заминава за Рио де Женейро, където се запознава с бразилския музикант Tuca и двамата записват общ албум с музика, съвсем различна от всичко, което изпълнителката е правила до този момент – микс от бразилски джаз, френски рок и някаква нейна версия на американско кънтри. Албумът няма почти никакъв комерсиален успех, но за първи път в кариерата си певицата е наистина доволна от себе си. Някои от музикалните критици определят албума като истински шедьовър.