Във връзката им с Жак той е този, който определя правилата – кога, къде и за колко време ще се срещат. За Франсоаз това е огромен компромис. Разделят се няколко пъти, събират се няколко пъти, така и не заживяват заедно. Това се случва едва през 1973 г., когато се ражда синът им Томас. Според Арди дори тогава тя е била тази, която е настоявала той да се премести при нея. И отново компромис – Жак държи да живеят на различни етажи.

Две ранени жени

През 1974-та, когато Франсоаз се опитва да рестартира кариерата си след майчинството, се случва нещо, което изцяло променя пейзажа на връзката им. Дютрон снима филма „Важното е да обичаш“ на режисьора Анджей Зулавски. В главната роля е Роми Шнайдер, една от най-големите звезди и секссимволи на европейското кино тогава. Роми вече е решила да се раздели със съпруга си Хари Майен и двамата с Жак преживяват кратка афера на снимачната площадка.

Мълвата за нея, естествено, достига до Франсоаз, която първоначално заявява, че иска да се разделят, но Дютрон просто отказва да се изнесе. По-късно в интервю за Vanity Fair той признава, че никога не си е мислил да напусне Франсоаз. „Това е Франсоаз, нямаше да я оставя заради Роми Шнайдер, която беше една ранена жена. По време на този филм аз самият нараних една жена – моята собствена.“

Вместо да се разделят, двамата, напук на изневярата, сякаш стават още по-близки. През 1981 г. дори сключват брак – „по данъчни причини“, както отбелязва Арди. Тя продължава да експериментира с музиката си, въпреки че след 1967 г. отказва концертите на живо. Повърхностният образ на момичето от кориците на списанията с дълги крака и чувствени устни, което предизвиква амбициите на мъже със стотици женски скалпове на пояса, вече отдавна е зад гърба ѝ. Несигурността ѝ – също.

В края на 80-те Франсоаз и Жак се разделят окончателно. Никога обаче не се развеждат, без да дават обяснение за това си решение. Той започва връзка с гримьорката Силви Дювал, а Арди прекарва все повече време в къщата си в Корсика в четене и писане на музика. През цялата си кариера тя издава цели 30 албума като последният е от 2018 г.

В средата на 90-те певицата е диагностицирана с лимфом – скоро след смъртта на майка си, която през 1994 г., вече възрастна и болна, избира евтаназията. По-късно, борейки се с болестта си, Франсоаз на няколко пъти ще пожелае този вариант и за себе си, но така и няма да събере смелост. И слава богу! След като веднъж губи съзнание и е откарана в болницата, където изпада в кома, тя идва на себе си и получава предложение да се подложи на нова експериментална терапия. Чудото се случва и Арди влиза в продължителен период на ремисия. И макар че през 2012 г. ѝ откриват тумор на ларинкса, тя живее цели 20 години след поставянето на първоначалната диагноза. За нея се грижи синът ѝ Томас, който също като родителите си се посвещава на музиката.

През последните години от живота си Франсоаз пише всеки ден на своя Жак и той – на нея. Това, че двамата не са един до друг, няма никакво значение.

Дали Жак Дютрон е бил напълно искрен, или е искал да я върне към живота със своето признание, можем само да гадаем. По-важното е, че Франсоаз Арди, която даде на света толкова красиви меланхолични песни за самотата и несподелената любов, в края на пътя е чула думите, която всяка жена мечтае да чуе от мъжа на живота си.