„Всеки елитен спортист има в екипа си ментал коуч, разбира се – отговаря ми Ивет на въпроса дали състезателите от нейната класа задължително работят и с „треньор“ на психиката, не само на физиката си. – Ти трябва да си машина. Особено на олимпиада. Отиваш на… война. Изправяш срещу хора, които не те поглеждат. Просто не те поглеждат. Застават до теб на пистата и ти не съществуваш за тях. Всеки от тях отива там със съзнанието, че е най-добрият, най-великият. Че е Единственият. И ти се изправяш срещу тези хора. Ако не си изключително кален, ако не си работил изключително много със себе си… край!“

Националната рекордьорка на България на 100 и 200 м, двукратна европейска шампионка – от Мадрид 2005 и Хелзинки 2012, и колко още можем да изброяваме!  Ивет Лалова-Колио, която премина през пет олимпийски кръга – пред EVA.

Два месеца след Олимпийските игри в Токио Ивет седи на метър и половина от мен и изглежда най-релаксираният човек на света. Сигурна съм, че преди два месеца наистина е била машина, но сега прилича повече на холивудска звезда – красива, с блестяща усмивка и… щях да напиша „в страхотна форма“, но по-точното е – в щастлива форма. Да, Ивет е в щастлива форма. „След Олимпиадата не съм тренирала изобщо. Починах си. Всяка година трябва да имам поне три седмици, в които да не тренирам. Защото трябва да си починат костите, ставите, мускулите – всичко, което се е опъвало, късало, боляло, възпалявало през цялата година“ – обяснява Ивет, която обаче само след няколко дни ще възстанови тренировките. А аз през цялото време се опитвам да й обясня колко малко от българските звезди (моля, пропуснете този път мантрата „в България няма звезди“) са толкова обичани от всички, колкото е тя, българската принцеса в леката атлетика.

Ивет, Олимпиадата в Токио бе петата в кариерата ти. Можем да кажем, че си преминала и през петте олимпийски кръга. Красив символ, нали?

Да. Обичам да се шегувам, че затворихме кръговете. Заминахме много напрегнати за тази странна олимпиада, но реалността там ни изненада приятно. Игрите бяха отлично организирани! Не знам дали някой извън страните от Азия можеше да се справи с подобна организация, предвид мерките, които бяха неизбежни заради пандемията. Ако не беше тази пандемия, това със сигурност щеше да бъде най-невероятната олимпиада от бъдещето. И пак беше такава, макар и под друга форма. Важното е, че успяха да запазят този специален дух в Олимпийското село – дух на парти, на победа, на радост и щастие, задето сме преодолели всичко и въобще сме стигнали дотук. С времето емоциите избледняват, разбира се. Имам чувството, че са минали две години, а всъщност минаха само два месеца. Още обаче усещам мириса на Олимпийското село, което се намираше върху платформа в морето.

Изненада ли с нещо сама себе си на тази олимпиада, Ивет?

Пораснах и имах смелостта да погледна нещата отвъд олимпиадата, живота след нея. И да опитам да се забавлявам, знаейки, че това няма да е моето най-добро представяне (Ивет се класира на пето място на 200 м, б.р.), че не е това, което аз и моят екип заслужаваме като постижение. Но пък, от друга страна, осъзнах, че въпреки това оставяме следа. Това беше най-важното за мен в Токио – едно пречупване. Моят живот е белязан от олимпиадите.

Защо белязан?

Защото се развива някак във връзка с олимпийските цикли. Животът на атлета по принцип е подчинен на заветното участие на олимпиада. Нашата подготовка, плановете за нашата подготовка са изцяло съобразени и подчинени на този ритъм.

Какво виждаш след олимпиадата, Ивет?

В първия момент не ми се мислеше за това. Огромно е напрежението върху спортистите, защото в спорта ти си изградил образа на човек, който е успешен и съответно всички очакват от теб да си успешен във всичко, което правиш. Казвам го, защото смятам, че в момента от мен се очакват много големи неща, и мисля, че ги подготвям. Имам прекрасни идеи, които от години искам да развия, и смятам, че сега е дошъл моментът да им обърна внимание и да видя какво ще се случи. Усещането е за ново начало и е страхотно!

Очакваше ли го този период? Колко години посвети на спорта?

Досега са 25 години. Много е странно. Искам да си го представя като една трансформация, защото аз съм същият човек, животът ми е същият, имам късмета и щастието да мога да избирам и да правя нещата, които искам да правя. Да, очакване е и ми харесва. Спортът е част от моя живот и аз не мога така изведнъж да спра да спортувам и да тренирам, защото ще бъде страшно вредно за моето тяло. На този етап имам нужда от спорта… Затова нямаше реално официално оттегляне, обявяване. Така че смятам, гонейки следващата спортна цел, да обръщам много повече внимание на другите си идеи. Със сигурност ще продължа да работя с академията ми за деца „Ивет Лалова Спринт Академи“, където в момента тренират около 150 момичета и момчета и само преди седмица проведохме турнир.
Никак не изглеждаш като човек, който се чувства изморен.

То е друга умора. Все пак сега ме виждаш след два месеца почивка, но да ме беше видяла след Токио… Като сомнамбул! Олимпиадата винаги е много емоционално състезание, с огромен отзвук в цял свят, нетърпение, изтощение… Аз не съм почивала сериозно между нито една от олимпиадите си. Нося си още от Атина, където бе първата ми олимпиада (и където през 2004 г. Ивет се класира на четвърто място, б.р.), всичките емоции. Събирам, събирам, събирам…

И сега, доколкото разбрах, ще „излееш“ всички тези натрупани емоции и преживявания, в автобиографична книга.

Донякъде е изливане, да, но може пък и да е помощ по пътя на някой друг. Давам си сметка колко много хора са ми помогнали. Този опит трябва да бъде предаден нататък и мисля, че една книга е хубава възможност. Особено когато историята на моята спортна кариера е преплетена с личната ми история, разказана единствено и само от мен, не от друг, от журналист или писател например. През призмата на досегашния си опит и – нека да го кажем – в залеза на моята кариера мога да кажа много неща. И се надявам да се получи нещо мотивиращо и приятно за четене.