Не са много мъжете, които ще го направят това.

Знам. И в същото време успя да направи кариера като физиотерапевт – отделно от спорта, отделно от мен, развива се в тази област, което също е важно, за да не се чувства зависим. Трудно е. Иска се наистина да има сериозна, силна връзка между вас, за да оцелеете като семейство. Много спортни семейства се разпадат след края на кариерите си. Защото вече няма към какво общо да вървят, нямат обща цел. Затова се радвам, че ние винаги съумяваме да си поставяме общи цели.

Ивет, как гледаш на тази тенденция за включването на жените навсякъде почти на квотен принцип? Така ли е и в леката атлетика?

Супер харесвам това нещо. В нашия спорт в момента също се случват подобни процеси – жени заемат доста постове в ръководството на леката атлетика, в изпълкомите… Това е хубаво. След като се е стигнало дотам да разделят по равно на едното и на другото дете, значи едното досега е било ощетено. Иначе в спорта сме разделени на мъже и жени, така че там няма как. Все пак не смятам, че жена може да бъде такава звезда в леката атлетика, каквато беше например Юсеин Болт. Мъжкият спринт си е черешката на тортата. Това е най-гледаното събитие от олимпиадата изобщо – 100 метра мъже. Най-големите звезди са там.

А как гледаш на тези случаи, при които заради смяна на пола роден мъж се състезава при жени или обратното?

Да, има такива случаи. Аз уважавам тяхното решение. В спорта има органи, които контролират нива на хормони в тялото, има между другото и жени, които произвеждат хормони като мъже. Имам чувството, че все повече ще се говори за тези неща.

В предишно интервю за EVA – когато ни беше корица за първи път след тежкия инцидент в Атина – казваш, че си се научила да се грижиш за себе си. Какво означава това?

Разбрах, че този перфекционизъм, който влагам в спортната си подготовка, трябва да го влагам и във всички останали области. Ако наистина си представиш, че си болид, то твоята храна е твоето гориво и ако то не е правилно, не може да очакваш нищо от тялото си. Не можеш да очакваш, че ще ядеш сандвич и ще отидеш на тренировка и ще направиш добри резултати. И това цялото нещо идва с едно узряване и дори бих казала – с една интелигентност, със стремеж да разбереш повече за себе си и за своето здраве.

Постигането на тези успехи не е ли всъщност процес и на себепознание и себеосъзнаване?

Точно това е. Може би само първите години не са такива. След това една огромна част от моята кариера е плод и резултат на промени, на взимане на тежки решения, поемане на рискове и на това узряване, при което ти става ясно, че трябва да включиш всичко, което може да ти помогне – хранене, възстановяване, лечение… Само някой, който е минал целия път, знае това.

Какъв е този път?

Пътят на дисциплината. Дисциплина не означава само да не пиеш и да не пушиш, а да поддържаш баланс, без да откачиш. В спорта, освен физическата подготовка, не по-малко важна е и менталната подготовка. Има техники, има начини, както имаме sport coach, така имаме и mental coach (треньор за физическата подготовка и треньор за духа – б.р.). Така работят всички големи спортисти. Но и в духовните практики, както и при храненето, трябва дисциплина, трябва работа. Може и без всички тези неща, но за много кратък период. Не трябва да си въобразяваш, че си неизчерпаем за много дълго време, защото колкото и да си надъхан и мотивиран, в един момент резервите ти свършват и се отказваш. Просто защото не си направил нужното, за да останеш по-дълго. Така че аз исках да остана и затова сама съм си търсила информация, издирвала съм хора, които да ми помогнат с конкретни неща. Исках да се развивам.

Винаги съм смятала, че при спортистите, особено на това ниво, има огромен екип, който движи всичко.

Това също зависи от теб самия – защото ти плащаш на този евентуален огромен екип. А много често така стоят нещата, че екипът е сведен до един човек и само този човек вярва в теб и знае, че ти си най-големият талант на света, но не може да те докара до по-високо ниво, защото например не искаш да спиш достатъчно, не искаш да пиеш достатъчно вода или често се контуз-
ваш… Толкова е крехко всичко!

Кога се почувства достатъчно кален воин, Ивет? Кога стана такава, каквато си днес?

След контузията се почувствах наистина калена. Бях успяла да премина през нея и не само да премина, но и да продължа. Да премина, да продължа и отново да мога да побеждавам.