За първи път вечерям с офицер, носител на орден, военен кореспондент, главен редактор, журналист, интервюирал Муамар Кадафи, Шимон Перес и Тодор Живков, бивш заложник в Афганистан, телевизионен водещ на предаването „Религията днес“ по БНТ, победител в риалити, човек от Северозапада, сценарист на наградения в Петербург пълнометражен документален филм „105 минути София – историята на града“, гост-лектор на Дипломатическия институт към МВнР, пътешественик и автор на две книги. 

Когато сядаме в прохладната градина на ресторант ADOR на хотел InterContinental Sofia на жълтите павета, си давам сметка, че ролите, които изброих, са достатъчни на Георги Милков, за да закръгли сам числото на Тайната вечеря, дори без да е нужно моето присъствие. И че за да се разходим словесно във всичко интересно, което е реализирал в живота си дотук, ще са ни необходими много повече от по чаша вино, броени часове и вкусна храна. 

Разговорът с Жоро обещава да бъде повече от пътуване с Индиана Джоунс. Поводът е новата му книга „Носорог в банята“ – забавна, талантливо написана и много интересна. Тя е четиво, което препоръчвам от сърце за моментите, в които позволите времето ви безметежно да спре на режим почивка. От нея ще научите толкова много. Ще се разходите из непознати места в популярни дестинации и из още по-непознати – в далечни земи. Удоволствие е, заради богатата му сензитивна словесност.

Книга приключение, в която ще преживеете появата на носорог по време на сутрешния тоалет на автора, ще срещнете ганджа фермера Джеймс Бонд, ще се поотпуснете сред любопитните ритуали, на които Жоро се наслаждава в обществена баня в Токио с други двама свои не по-малко известни колеги – Георги Тошев и Константин Вълков, ще придружите Миа Сантова по време на интервюто ѝ с шейх Насрала, ще научите за „Светото краекожие“, за защитника на българските медици в Либия Осман Бизанти и още прелюбопитни истории. 

„Носорог в банята“ има колекционерска стойност. Не може да бъде побрана в едно интервю. А и на кого би му стигнал само един разговор с Жоро, който е спокоен, интелигентен, търпелив, усмихнат и с приятно чувство за хумор?! 

Разглеждаме менюто на ADOR, споделям му, че харесвам опушения тартар от жълтоперест тон, и той решава да го опита. Аз се спирам на салата Литъл Джем в стил Цезар. Жоро избира Eager Fusion, пино ноар и совиньон блан на Стефан Пирев, което се съчетава със зеленчуци и морски дарове. И разговорът ни започва с глътка свежо вино с ярък вкус и букет аромати на розов грейпфрут, джинджифил, портокалов цвят и горски ягоди. Впоследствие научавам, че е и от лимитирана партида, само от 2500 бутилки.

Прекрасно вино! 

Познавам Стефан Пирев и бих избрал всяко от вината, които е правил. Може би е един от най-добрите и най-известни технолози, като се има предвид, че в България има наистина много добри специалисти през последните години. И бутикови изби, които правят вино със световно качество. А Eager Fusion е специално. Разбира се, има и момент на местен шовинизъм, защото е от „Бонония естейт“. 

Тоест от Северозапада? 

Точно така, от Видин. „Бонония естейт“ е може би една от най-големите инвестиции, правени в този район през последните години, при това от софиянци. Познавам и тях, по друга причина. Те наеха Пирев, който е много добър в работата си.

Понеже стана дума за Северозапада, а ти си от Видин и книгите ти са съкровищница от чудни диалектни местни думи, има ли диалектна дума от вашия край за вечеря на свещи? 

Ха-ха-ха. Всъщност не знам. 

Новата ти книга започва с разказ за колониална къща в Мавриций, която разгледахме заедно с колеги. Мен тя ме върна в един от любимите ми тийнейджърски романи – „Отнесени от вихъра“, а теб – в детството ти на тавана на къщата на баба ти. Видяхме толкова интересни и различни места от острова. Как избираш за какво да разкажеш?

Има места, на които нещо прещраква. Не е задължително да те върнат толкова назад. Макар че понякога изпитвам удоволствие да се връщам във времето, наблюдавайки реакцията на млади хора, за които всичко преди дигиталната ера е без значение. Давам си сметка и че за моя сравнително недълъг живот от 50 години…

…на попрището жизнено в средата. 

Да, което... 

… е под въпрос… 

Да. Някога на навършилите 50 са им опрощавали дълговете, все едно тегли се голямата черта – каквото било дотук, било! Защото са вододел във времето, в който човек си прави равносметка. Правейки я, аз стигнах до извода, че за тези нормални години човешки живот са ми се случили много повече неща от голяма част от другите хора. И както понякога казвам на приятелите ми, с опита и познанията ми за света се чувствам като на 250 години. И клишето, че си на толкова, на колкото се чувстваш, го приемам с обратен знак. 250 години опит си е... 

Сериозен актив. И е впечатляващо колко много знаеш за отровните билки, както се разбира в разказа ти за Лисабон. 

Някои ги проверих, но... към Hyoscyamus niger, наричана на български още черен блян, египетски блян или черна попадийка, имах голям интерес. Представители от голямото ѝ семейство могат да бъдат намерени на различни места по света. По време на експедиция в Сахара, както също съм описал в книгата, държах туарегските ми водачи да ми я покажат. Бях чел легенди за нея. Много силен халюциноген е. Била е свързана с различни изследователски мисии. Много от тях – с лош край. Например мисията „Флатърс“ и опитите на французите да превземат пустинята Сахара, за да построят железница до Тимбукту, е свършила зле, защото туарегите използвали билката срещу тях. 

Всяка от отровните билки може да е лековита в зависимост от дозата. Някои се използват като лекарства, други – и в малки количества са опасни. Не знам откъде идва интересът ми... По-скоро е свързан с преклонението към природата, защото виждаш едно красиво цвете или растение с красив цвят, прекрасни плодове и в края на краищата е смъртоносно. Този сблъсък сигурно ме е очаровал. А и винаги е добре да знаеш с какво можеш да отровиш някого. Ха-ха-ха!

Така ли? 

Който ти досажда. Ха-ха-ха. Това е шега. Вече си давам сметка, че трябва всичко да поясняваш. Едно време българите, и въобще светът бяха свикнали на Езопов език, на ирония, на различни измерения на казаното. Сега всичко се приема в една посока.