Политически коректно! 

Може би политически коректното е виновно за това... 

Да, защото животът в крайна сметка е хубав и когато човек си играе.

Най-вече тогава. 

В книгата ти има любопитна история за твой приятел, нощувал в Парижката света Богородица. Кое е най-интересното и необичайно място, на което си нощувал ти?

Бих искал да ми се беше случило в Парижката света Богородица, както на моя приятел, при това след пожара и по време на COVID – при такова нагнетяване на световни исторически предпоставки. Изглежда толкова величествено, сюрреалистично и невъзможно. 

За мен интересно беше едно замръкване на полуостров Суакин в Судан в Червено море, което описах в първата ми книга. Ние пристигнахме по залез и падна нощта, а там не пускат никого нощем. Необитаемо място е, а сякаш има невидим живот. Някога на тази земя са се събирали изповядващите исляма, качвали се на кораби, за да отидат до другата страна на Арабския полуостов и да продъл-жат към Мека за своя хаджилък. Оттам е минавал и пътят на робите, на търговците на подправки, злато и слонова кост. И са останали едни прекрасни архитектурни образци, които обаче са изоставени и в руини. Къщите са построени от корали. Един пътешественик описва Суакин като място с дяволски звуци, защото, ако човек остане нощем, особено ако е сам, се чуват стонове, неописуеми звуци като скърцане на зъби, може да бъде ужасяващо…

Заради коралите и вятъра ли? 

Едно от обясненията е, че при прилива някои от коралите оживяват и се раздвижват, защото са живи организми. Не знам дали е така, но е интересно място, на което да замръкнеш. Ние бяхме група от 10 души. Беше важно да внимаваме къде стъпваме, защото някои къщи са с продънени подове, други са порутени. На фона на залязващото слънце или на отиващия си ден сенките се удължават. И представи си как тези зъбати сенки, протягащи се от руините, извикват мистични представи за едно негостоприемно място. Но както знаем от деца, най-големите чудовища са в главите ни.