В Еритрея се влиза трудно и се чувстваш на края на света, но е приятно да гледаш как хората, облечени официално, пият макиято на улицата. Седят в бистрата, в които има кафе машини с ръчки като на скоростните лостове на стари автобуси и алуминиеви барове, и просто гледат кой минава. Затова го наричат макиято на паседжата. Идеята за долче вита влиза в оглушителен дисонанс, когато спрат електричеството, топлата и студената вода. И така в Еритрея, без планове, просто спрях да се бръсна. В София не понечих отново. Пуснах си брада, която Роза оформя.

Вярно ли е, че имаш пророчески сънища? 

Най-пророческият ми сън беше в детските години, когато сънувах числата от тотото. И те се паднаха. И шестте! Но не бях пуснал фиш.

Спусна ти се, както му казват…

Даде ми се отгоре. Тоест, ти можеш да видиш бъдещето, но ако не предприемеш конкретните стъпки в една или друга посока, всичко си отива в миманса на пропуснатите очаквания и възможности.

Кое е най-запомнящото ти се събуждане по време на път?

Едно от тях беше в кафеена плантация в Пуерто Рико... Все едно се будех за първи път и виждах красотата на планетата. От чашата за кафе, сложена на балкона на малката хасиенда, в която бях отседнал, се носеше омаен аромат на пуерториканска арабика. Представи си насред кафеените плантации, срещу два хълма като две пъцулчета (в смисъл, със закривени върхове като шапки на джудженца, ако позволите да перифразираме този северозападен диалектен израз – б. а.), между които слънцето изгря. Беше все едно за пръв път се събуж-дам на планетата Земя. Очарователно, невероятно и неповторимо!