Кои бяха любимите ти приключенски книги в детството ти? 

Всичко, което по това време включваше юношеската литература: Майн Рид, Карл Май, Жул Верн. Включително и книги, които не бяха много за деца, като „Хиляда и една нощ“ и „Декамерон“.

Да, и „Декамерон“ е пътуване. 

Така е, като малък ме впечатляваше този свят на истории, преливащи една в друга, в който не знаеш къде ще стигнеш. Както и в „1001 нощ“, разбира се. Белязали са ме. Давам си сметка, че мога да започна една история и не знам точно къде ще свърша.

За какво си мислиш, докато се бръснеш? 

Когато го правех, се случваше сутрин и като положително настроена натура обикновено мислех за хубави неща. Но от 25 години ходя всяка седмица при моята изконна фризьорка Роза да ми подстригва брадата. Вероятно това е жената, с която имам най-дълга връзка, което само идва да покаже, че бих могъл да съм изключително консервативен и предан. И аз наистина съм такъв. Що се отнася до фризьорката ми.

Преди това по навик от казармата поддържах ежедневно голобрадство, включително и в условия, които не го предполагат – в Африка на палатка например. А там е ритуал – ставаш, палиш огън, топлиш вода в канче. Гледаш да не го объркаш с канчето за кафето. Не че не се е случвало. 

Но си спомням момента, в който спрях да се бръсна съвсем непланирано.

Разкажи.

Случи се в един стар хотел с хубава архитектура в Еритрея, в който нямаше топла вода. Понякога спираха и студената, и електричеството… 

Това се казва долче вита!

В известен смисъл наистина е. Целият град е построен по времето на Мусолини. Най-известните италиански архитекти и най-големите модернисти на 20-те години на 20. век са били командировани на върха на тази планина в Източна Африка, за да творят и да създадат град, по-красив и от Рим. И амбицирани, са го създали прекрасен, с повече светофари дори от Рим по онова време. Градът Асмара се намира на 2400 м надморска височина и е наистина място за долче вита. Аз го заварих години по-късно в доста окаяно състояние, макар че на места изглеждаше като от времето на Фелини, особено докато се разминаваш с възрастните господа, облечени с черни  костюми, бели ризи и шапки борсалино, които свалят, за да те поздравят с „Бонджорно, сеньоре!“.