Наистина звучи така!

За мен всяко ранно ставане е като повторно раждане – усмихва се, – в мъки за този свят. Но пък... после, след пър-
вите вдъхвания на въздух и като отвориш гуреливи очи и видиш, че слънцето вече изгрява или в моя случай, по-скоро отдавна е изгряло вече… Все пак благодарение на пътуванията ми съм видял някой и друг изгрев. Иначе можех да съм ги пропуснал. И щеше да е някак си тъжно. Може би аз по-скоро съм човек на залезите. 

Да не пропускаме разказ и за най-запомнящия се залез! 

О! Те са толкова много и различни. Всеки залез е все едно отделен момент от живота. Пак в Пуерто Рико, но един или два дни по-рано... на друго място, залезът беше невероятен. Ние всъщност пътувахме по пътя на флотилията на Колумб, която е открила Америка, започвайки с Пуерто Рико. И в най-източната част на острова – Ринкон, съм снимал най-невероятния поне от миналата една година в живота ми залез. Ринкон не е впечатляващ като град и плажовете му не са, но е сърфистки рай. И в момента, в който усещаш звуците на примиращия ден, всичко ти прави впечатление – децата, които майките викат, за да се приберат след неспирни игри, петлите, които събират кокошето си домочадие, за да го отведат да спи, миризмата на приготвената от трудолюбивите стопанки вечеря, която се състои от намачкани зелени пържени банани с чесън. Мофонго се казва. Пукането на леда в чашата с ром с кола и парче лимон. Когато ги събереш в една картина, това е залезът.

И изревът, и залезът не са просто слънце, което излиза над хоризонта или ляга под хоризонта. А е ансамбъл от звуци, миризми, усещания и впечатления за свят, който не ни принадлежи, но комуто ние принадлежим.

Да поръчаме ли десерт?

Жоро избира екзотично рум ба ба, сиропирано с арманяк и поднесено със сорбе от манго и маракуя и еспресо. Аз – шоколадов мус с опушена пралина. Изглеждат като картини. Шоколадът събужда сетивата ми, сорбето от лимон освежава вкуса, опушената пекан пралина го допълва и уплътнява удоволствието. Десертът на Жоро изглежда още по-интересно.

Не знам друго място, където да се сервира рум ба ба – забелязва Жоро, – много специфичен десерт е.

Дори не знаех за него. 

Рум ба ба е често срещан в Южна Италия. В Неапол особено. Дори твърдят, че е неаполитански десерт, макар че... има издайническите следи от... арабските нашественици по онези земи. Сиропираното тесто много напомня Ориента, но тук алибито е алкохолът. По принцип го сиропират с ром. И затова го приемаме за нещо, което е по-близко до западната култура, колкото до ориенталската.

Макар че отсъствието на алкохол в ориенталската култура е по-скоро предразсъдък, защото, като се върнем назад във времето и поровим малко повече, скелетите на акохолните опиянения на Ориента излизат и в арабската, и в персийската литература.

Най-вече в поезията с такива автори като Омар Хайям. Едва ли някой е писал по-пламенни слова за виното от него.