В Симеоново, близо до София, на тихо и спокойно място, малко встрани от главния път се намира ресторантът My Choice. Има градина със свежа трева, лазурносин басейн, барбекю и много вкусно меню. Всеки час, прекаран тук, е ваканция. А в живота на Жоро Тошев тя по-често е мираж.

Той продуцира предаването „Преди обед“ по bTV, нов сериал, току-що се е върнал от Филипините, където работи по интригуващ телевизионен проект, подготвил е поредния сезон на „НепознатиТе“, който ще се излъчва от 18 септември до края на годината и след ден заминава за Дания. Само това лято излязоха две нови негови книги, не спира да снима, има толкова различни и интересни приятели, семейство и е любопитен за безкрайно много неща. Затова избираме да излезе от скоростната лента, да се скрием от шума в ресторант MyChoice и да ви разкажем за него бавно. Жоро заслужава това, защото обича Скандинавието, пиесите на Ибсен и на Стриндберг, филмите на Бергман, меланхолията, типична за Севера. И да му е студено.

Животът му прилича на екшън не защото има стрелби, а защото е пълен с холивудски звезди. Може би така се полага на човек, роден ден след Хавиер Бардем.

Говори прекрасен книжовен български и това е толкова ценно. Умее да разказва красиво, да е усмихнат, да стига до недостижими хора. Може би благодарение на това, че се е научил да бъде в точното време на точното място. С него се общува много уютно. Поема ситуацията в свои ръце и се грижи всички да са добре. Прави го с внимание и емпатия. Симпатично нарича себе си чичо Гошо.

Преди да започнем разговора и да се насладим на хубавата храна и охладеното френско розе от сира, си мисля колко е богат. На пропътувани километри, изключителни срещи, ценна близост с хора, които го обичат и с които има дълбоки теми за разговор, на спомени и на проекти. Сбъднал е много свои мечти и много от моите.

Главният готвач на ресторанта шеф Васил Апостолов идва да ни поздрави. Разказва ни за менюто. Освен основното има и специално гръцко меню, от 15 септември ще има италианско, а от октомври – и баварско. Елегантният интериор на ресторанта в тъмносиньо, зелено и златно обещава уютни есенни и зимни вечери. Сега обаче е топло и със събеседника ми се спираме за начало на салата с киноа, чери домати, авокадо, рукола и спанак. Френското розе, което сервитьорът ни препоръчва, се разлива в чашите ни.

Преди много години, Жоро, твоето предаване по RFI се казваше „Скука“. Колко често скучаеш?

Никога. Когато предложих заглавието, директорът на радиото Людмил Фотев ме пита – ама как скука! Казвам му – това е най-интересното време в живота, макар да не ми се случва. Мога да си почивам за не повече от 24 часа. Да прочитам редове от книга, да мисля върху тях, да се унасям в сън. Винаги на фона на музика. Да не доглеждам филм, който отдавна съм се готвел да догледам. Позволявам си го, откакто през 1994 г. членове на трупата на Марта Греъм ми цитираха баща й, който е бил психотерапевт и казвал, че умореното тяло никога не лъже. И аз реших, когато се усетя уморен, да помогна на тялото си да се възстанови. Вярвам, че енергията е всичко в живота на човек. Двама важни за моя живот хора – писателката психотерапевт Виргиния Захариева и Пракаш – моят учител по йога и приятел, ме убедиха, че трябва да поддържам своята на добро ниво. Енергията ми помага да разпознавам и хората, с които мога да работя или да живея. И аз съм имал моменти на професионален и личен застой, но не обичам да чакам дълго нещо да се случи.

Как откри Пракаш?

„Подари“ ми го Вержи преди повече от 15 години в момент, в който имах нуждата да се възстановя след изтощителен период на непрекъснати пътувания. Чувствах се емоционално нестабилен, обезверен, сам, без връзка и подкрепа. Бях на ръба, не ми се говореше, а аз обичам да общувам. Вержи забеляза, каза – трябва да направиш нещо със себе си, и ме заведе при Пракаш. Много ми беше говорила за него. Без да ме кара да чета книги за Кришна или за будизма, той ме въведе в едно универсално знание. Йога е философия за живеенето и пътят да разбереш кой си, от какво имаш нужда в момента и как да се възстановяваш. Пътят към възстановяването не минава през пиене на хапчета, ходене на фитнес, на масаж, влюбване, секс или наркотици. Той е свързан с дълбокото приемане на действителността каквато е, без драматизация, фиксации и розови очила. И с осъзнаването, че си в точния момент, нищо не е фатално, здрав си, имаш знание за живота и опит, от който винаги някой ще има нужда.

Моята формула за самовъзстановяване е или да дишам, или да се опитам да медитирам. В телевизията, като ми дойде умората, без значение в кой час от денонощието, се заключвам в един кабинет и лягам на едно диванче за 15 минути.

А за колко време си стягаш багажа?

Все по-бързо. Напоследък пътувам само с ръчен багаж, взимам най-необходимото, по системата на Мари Кондо. Научих се дрехите ми да са от материи, които се сгъват добре. Имам много красив черен костюм на Пол Смит. Не се мачка. Когато се изхаби, си купувам нов.  

И часовникът ти е на същия дизайнер.

Да, и ризата, обувките. Изкупил съм всичко. От мода не разбирам, но от Пол Смит – да. Обичам британската му ненатрапчива елегантност. Ценя и Йоджи Ямамото, особено спортната линия. Всичко се сгъва, навива се оптимално и си мобилен. Аз харесвам вещите и нещата, които имам. Имам любим тефтер „Молескин“, в който ми е приятно да пиша с молив. Въпреки че най-сигурното ми място за записки е телефонът. Преди година се преместих. В новия ми апартамент взех малко и необходими вещи. Харесвам аскетичността и в интериора, и в начина на живот. Достатъчно ми е да имам дървен под, удобно легло, чиста баня и неща, за които знам откъде са и колко ги ползвам. Малкото вещи са облекчение.

Коя ти е най-ценна? Какво би спасил от пожар?

Със сигурност – лаптопа и телефона. Там са ми музиката, снимките, спомените, проектите. Разбира се, че съм пристрастен и към книгите си. В апартамента ми в центъра имам огромна отворена библиотека, пълна от горе до долу. Важни са ми и дисковете, плочите, през последните години събирам винили. Когато имам компютър, не гледам телевизия в традиционния смисъл. Отнасям се селективно към медиите и източниците, които ползвам. BBC ми е абсолютен стандарт и съм щастлив, че имах възможността да работя за тях.

Как се случи?

Поканиха ме по проект, после за още няколко. Работех с една от компаниите за документални филми и репортажи, която има договор с BBC. Ползвали са ме за всичко, без да имат представа кой съм и какво съм снимал. Когато си тръгвах, споделиха, че опитват да направят филм за ABBA, а са успели да стигнат само до трима от състава. BBC! Които имат всичко, което ти хрумне, в архива си. Предложих им линк към моя филм, паднаха. Не можеха да повярват, че човек от България го е направил. ABBA наистина много трудно дават интервюта. Това е моя мечта от 30 години – сбъдната. Бяха много респектирани, че зад мен не седи голяма компания. Никоя българска медия не е легитимна по начина, по който BBC е.