Кога имаш време за близките си от толкова любопитство към света?

За близките си нямам. Те са, за да те приемат. И в това отношение съм много благодарен на Милена – на майката на моето дете, защото нашите взаимоотношения са минавали през различни фази, но запазихме приятелството си. Близостта се ражда от доверието и е свързана с много компромиси. Аз исках да остана във Франция при нея и дъщеря ни, но видях, че това ме съсипва. Щеше да е все едно да отрежа голяма част от себе си. И сега, когато връщаме лентата назад, и двамата виждаме, че изборът ни да живеем така, аз – в България, Милена и дъщеря ни – във Франция, е добрият избор.

Предполагам, че никой не се е смачкал като личност.

Да. И аз не искам да се събуждам до човек с упреци в очите или да имам упреци към някого. Много хора не уцелват момента на раздялата. И това се връща като бумеранг върху тях. Според мен, ако човек е щастлив или удовлетворен, или се приближава до някакъв баланс, той ще бъде много по-даващ към другите. А когато има и дете, то няма да страда, но трябва да му бъде обяснено, че родителите са разделени. Човешките отношения са все по-крехки. И аз се уча да давам пространство в тях. Коства усилия, но запазва важните хора. Помага ти да срещаш и нови, да се чувстваш жив, че не си се захванал като удавник за някого. Аз споделям мисълта, че щастието е липса на очаквания. И вярвам, че човек работи за шанса си.

Водиш ли дневник?

Не, но си имам бележки. И ще напиша своя книга някой ден. Все още не съм достатъчно готов. Житейското ми пътуване е свързано с това да сваля товара на предразсъдъци, комплекси, несигурност. Животът е щедър и аз съм щастлив и много благодарен – за хората, които срещам, и за хората, с които се разделям навреме. Когато не съм успявал да се разделя навреме, съм си получавал уроците. Не е било лесно. И затова сега не искам да се привързвам. В привързаността има страдание. А аз не искам да страдам. Искам да изживея остатъка от живота си с лекота и удоволствие. Имам пълното съзнание, че съм във втората, по-кратката половина от него, както и че се чувствам по-добре след 45-ата си година.