Благодарен съм, че много хора, на които се възхищавам, са ме допускали, като Таня Лолова и Славето, светла им памет, с които бяхме приятели, като Невена Коканова, в чиято къща в село Иглика съм гостувал, със съдовете, които правеше и рисуваше. И как си подрязваше градинката, как хубаво готвеше и казваше – ш`ти сипя една ракия (имитира гласа й). Невена, която няма еквивалент в България и която съм гледал в захлас като дете. Стефан Данаилов, преди да почине, ми завеща архива си, частната си кореспонденция, снимки, много лични неща. Ще ползвам много предпазливо част от тях в нова книга, защото животът на Стефан е неизчерпаем. Кредитът на доверие е нещо, с което човек може да ме купи. Както и обратното – ако някой иска да стъпи с бутонките в личното ми пространство, мога да браня собственото си достойнство много категорично. Важно  е човек да знае какво може и какво – не, какво иска и какво – не. И тогава ще живее в относителна хармония, защото битките, които водиш ежедневно, за да направиш филм, статия, трябва да осмислят живота ти, а не да те натоварват.

За основно ястие Жоро избира филе от лаврак с аспержи в масло, доматен сос и каперси. Съвършено е – уверява ме. Моят избор е стек от карфиол с пюре от грах, кедрови ядки и нар. И двете са от топ ястията на заведението, вкусни и красиво поднесени. И се съчетават перфектно с розето.

Освен ABBA другата ми трайна любов е киното на Бергман – разказва Жоро. – Когато бях на 12 години, гледах филма „Персона“ за първи път. Споделих го на Лив Улман, която беше впечатлена какво съм разбрал тогава. Не знам. Такъв фронтален сблъсък с изкуството беше за мен филмът, че след това жадно съм попивал всичко на Бергман. Гледал съм филмите му хиляди и хиляди пъти.

Защо?

Аз имам два страха – от самотата и от смъртта. Като малък съм ходел да проверявам нашите дали дишат. И ми е много интересно любопитството на Бергман към смъртта и към жената. Той ми даде отговор на много важни въпроси – за отношението между мъжа и жената, за това как се отнасят към децата, към родителите си.

Моето откритие е, че за да имаш не завинаги, защото това е невъзможно, но за по-дълго време един човек, трябва да се научиш да му даваш пространство. Трудно е. Всеки иска да подчини или да държи подсъзнателно своя партньор. И там някъде много красиви срещи са се разпаднали. През последните години се интересувам от това как любовта на едни хора, които са се обичали толкова, в един миг свършва. В миг ли свършва, или с натрупване, докато изтече в канала?