Припомни ми как стигна до ABBA?

Правих интервю с Джон Лорд. Станахме по-близки, вечеряхме и му споделих, че мечтая да срещна ABBA. Той ми каза – с Фрида правим фестивал заедно. Ела, ще те запозная. С нея се харесахме. После отидох в най-северната точка на Швеция, където има орган, защото Бени написа композиция за орган и успях да снимам и него. Знаеш ли, Лили, аз вярвам в личния контакт. Когато си много откровен, каквито и пречки да имаш, нещата се случват. А колко сложно стигнах до Агнета! Отидох на представянето на последния й албум в грандхотела в Стокхолм. Тя беше с оператор. Влизаш, задаваш въпрос и ти пращат файл със записа. Но и 5-10 минути да ми дадат, винаги или почти, хората, с които съм се срещал, са оставали, за да поговорим повече.

Като Брайън Мей ли?

Да. Отидохме да го снимаме за 15 минути в дома му. Покани ни да останем цял ден. Направи ни салата. Накрая ме попита дали съм съгласен да качи наша обща снимка на личния си профил в Инстаграм и във Фейсбук. Усетих го като човек, който е напълно наясно със себе си, без да се зашеметява от статута си на звезда, по-скоро притеснен от славата, която се е случила и на него, и на другите трима. Продължаваше да работи, да се интересува от астрофизика, от екология, от бездомни лисици.

С Никол Кидман обаче беше трудно. Тя е много точна, мила, може би изпита симпатия, но имаше студенина. Докато с Роби Уилямс – уау! Веднага ми каза – много хубаво миришеш! Признах – този парфюм ми е подарък. Пита – как се казва. Отговарям – не знам. А той предложи да се снимаме. Той е топъл, и ти знаеш, спонтанен, естествен.

А какво ти каза Хавиер Бардем? Снимката ви заедно е много хубава.

Да, някой ни я направи, докато му казвах, че съм роден един ден след него. Той е на 1 март 1969 г., а аз – на 2 март 1969 г. И той реагира – О, така ли! Значи си ми брат!

Даде ми много ценен съвет. Каза – когато си обезверен и смяташ, че всичко е срещу теб, не се затваряй, а намери хора, които да ти вярват и да искат твоята компания. Може да са и случайни. Отиди на шумно публично място. Казвам му – и ще се почувствам още по-тъжно. А той ми обясни – не, отиваш там, оглеждаш се, усмихваш се, пиеш едно питие и проверяваш кой от тези хора ще те заговори.

Има ли някакви принципи, които спазваш в общуването с големи звезди?

Никога не фамилиарнича. Ние, журналистите, имаме огромния шанс да общуваме с хора, които може да са ни идоли, но това не трябва да ни личи. Трябва да личи уважението и любопитството ни към тях.

Аз понякога бързо скъсявам дистанция и това е мой тест и за нови познати, и за близки, но умея да си браня периметъра. В същото време за мен доверието е задължаващо.