Единадесетият кино-литературен фестивал се откри на 10 октомври с адаптацията на Франсоа Озон по Албер Камю – „Чужденецът“. Сред специалните гости тази година са италианският актьор Тони Сервило, френската икона от български произход Силви Вартан, полската режисьорка Агнешка Холанд и датският актьор Клаес Бенг, който оглавява международното жури. Ето и няколко акцента от новото издание.   

ТОНЯ СОТИРОПУЛУ в киното на 360 градуса  

Гръцката актриса Тоня Сотиропулу се включва като един от членовете на журито редом до Клаес Бенг. „Огромна чест е. Благодаря ви, че ми дадохте възможност да преживея един толкова различен свят, защото това е много специален фестивал – споделя ми Тоня. – Да бъдеш част от нещо, което започва от разказването на история от книга и след това да видиш как се прави филм по нея – наистина е вълнуващо за един актьор.“

Тоня освен актриса е и продуцент. „Особено обичам киното и исках да бъда част от него на 360 градуса. Това е нещо, за което винаги съм мечтала. Сега съм на 38 години, в индустрията съм от доста време. Почувствах, че искам да направя още една крачка и да се осмеля да стана и част от продукцията. Това всъщност изобщо не е скучно, както хората си мислят. Не става дума само за числа. Като продуцент ти също си част от създаването. Започнах в киното на 18 години. Първият ми проект беше с брилянтен гръцки режисьор, един от нашите легенди – Никос Перакис. Толкова съм щастлива, че имах възможността да работя с него. След това се преместих в Лондон. Тогава и дойде „Skyfall“, филм от поредицата за Бонд“. В него Тоня споделя сцена с Даниел Крейг, с който лежат заедно в едно легло.

„Докато живеех в Лондон, правех и магистратура, тъй като вече бях завършила театрална академия в Атина. По същото време си намерих агент, започнах да ходя на кастинги и да участвам в проекти. Така стана с този филм. Явно беше щастлив ден. Всичко просто си дойде на мястото. Мисля, че нещата, които са „за нас“, намират пътя си. Нужно е само малко вяра и постоянство.“

А как преминават самите снимки? „Даниел беше страхотен. Всъщност се запознахме в самолета за Турция, защото снимахме там. Беше доста странно – целият екип работеше вече десет месеца заедно и по-голямата част от филма беше вече заснета. Даниел беше много мил, щедър, истински джентълмен и много непринуден – напълно нормален. Беше страхотно преживяване, макар и малко подвеждащо и объркващо, защото става въпрос за гигантска продукция, а аз идвам от малка държава, свикнала съм с ограничен бюджет. И когато си млад, си мислиш: „Аха, значи така ще изглежда животът ми – ще съм по снимачни площадки с такива мащаби“. Но не е винаги точно така“, разказва ми Тоня с усмивка.